Софокъл Антигона

 Думи за автора

Роден е през 496 г. пр.н.е. в гр. Колон, северно от Атина в семейството на занаятчия, производител на оръжие.
Той е един от тримата велики древногръцки трагици, заедно с Есхил и Еврипид.
Според Суда е написал 123 трагедии и сатирични драми, но до наши дни са достигнали запазени само 7 – „Електра“, „Едип цар“, „Антигона“, „Аякс“, „Трахинянките“, „Филоктет“, „Едип в Колон“ и голям откъс
от сатировската драма „Копоите“. За пръв път през 468 г. пр.н.е. излиза на театрално състезание и побеждава Есхил.
В обикновения живот е ковчежник, стратег и член на законодателната комисия на Атинския полис, както и жрец на изцеляващото божество (нов Атински култ). Той е близък приятел на Херодот и на Перикъл. Защитник е на полисната традиция.
Според Аристотел Софокъл е автор на образцови трагедии. Печели 24 пъти лавров венец, побеждавайки в драматичните конкурси на 18 състезания от Дионисиите и 6 в Леная. Той е майстор на характери и неговият принос в жанра на трагедията и изобщо драматургията е огромен. Той въвежда трети актьор в трагедията, увеличава броя на хористите от 12 на 15, засилва музикалния момент, въвежда ефекта на „погрешното мнение“ на зрителя, срещу което се разгръща действието, утвърждава декора.
Софокъл има подчертан вкус към темата на страданието. Смята, че трагедията най-добре предава историята и дава пример за подражание. Умира на 90 години.

 Трагедията ‘’Антигона’’
Общи факти
Действието в „Антигона“ започва от там, където завършва в Есхиловата трагедия „Седемте срещу Тива“. Софокловата трагедия се причислява към т.нар. Тивански митологичен цикъл, с който са свързани „Едип цар“ и „Едип в Колон“. Според исторически източници творбата е написана около 442 г. пр.н.е. С нея Софокъл печели първо място на Големите Дионисии.

Действащи лица
Антигона – дъщеря и сестра на Едип,и внучка на Йокаста;

Исмена – сестра на Антигона.Символизира старогръцкия идеал за скромна девойка, чието възпитание ѝ пречи да вземе правилни решения;
Хор от тивански старци;
Креон – цар на Тива, чичо на Антигона.
Страж – страхлив, съчувства на Антигона.
Хемон – годеник на Антигона.
Тирезий – посредник между света на боговете и хората. Вестител;
Евридика – съпругата на Креон.

Сюжет
Пиесата възпроизвежда митологичното минало на град Тива.Креон съзира знак на недоволство от своята власт, когато Стражът му казва, че забраната за погребалния обред над предателя Полиник е нарушена. Креон обвинява стражите в подкупност и нарежда да бъде намерен виновникът. Заловената Антигона защитава правата си, като се позовава на кръвния и морален дълг. Креон осъжда Антигона, чрез зазиждане в каменен гроб. Антигона се обесва. Научавайки тази новина Хемон,
тръгва срещу баща си с меч. Ударът е избегнат от Креон. Хемон се самоубива пред очите на своя баща. Креон е смазан от скръб. Хорът приключва трагедията с кратката сентенция, че боговете не оставят нито един грях ненаказан.

Боговете в Антигона
В „Антигона“, както и в други пиеси от Тиванския цикъл, има препратки към боговете. Хадес е богът, който най-често се споменава, заради олицетворението му на смъртта. Зевс и Олимп също са посочени,но по-малко пъти.Така се контрастира с останалите атински трагици, които се позовават на Олимп по-често.