Петко.Р.Славейков

В семейството на Рачо Казанджията и жена му Донка на 17 1827 ноември във Велико Търново се ражда син, кръстен Петко. Това е по време на Руско-турската война, обявена през април същата година. Майката на Петко умира, когато той е само на три месеца, бъдещият поет ще търси насън и наяве чертите на нейния образ.

1835 – 1842 г. – Петко Славейков, ученик в Търново, Трявна, Свищов. Запознава се основно със старобългарската книжнина, византийските хронисти, средновековните жития, някои от източниците на Паисий Хилендарски. В тоя период най-важният факт от духовната биография на Славейков е запознаването му с История славяноболгарская”, която по собственото му признание е изменила посоката на неговия живот, насочила го е от вътрешно съзерцание към дейност за спасяването на нашия народ. Като ученик в Свищов Славейков научава за мъченическия живот на заточеника Неофит Бозвели, попада в кръга на неговите възторжени почитатели и се заразява от примера му.

1843 – 1848 г. – Започва скиталческото учителствуване на Славейков. Поради подигравателната песен за гръцките владици, която съчинил, той бил изгонен като учител в Търново и учителствал около година в Килифарево, месец в Дебелец, две седмици в Казанлък, месец в Церова кория, седмица в Лясковец, Бяла, Пиперково, Свищов, гонен навсякъде от гръцкия владика Неофит и местните чорбаджии. След Свищов се връща в казанджийския дюкян на баща си като чирак, но отново трябва да бяга и става учител в Севлиево, а по-късно в Ловеч. Оттук в Плевен, Враца, Видин и Елена при Никола Михайловски. По пътя изгубва ръкописите, събраните фолклорни и географски материали, но в Елена се запознава с руската литература. В тези си скитания опознава народния живот, мъдрост, насъщни нужди.

1849 – 1858 г. – Установява се за по-дълго учител в Трявна. Започва да сътрудничи на почти всички тогавашни български вестници. Води широка кореспонденция с видни дейци на Възраждането. Събира пословици и песни, които през 1852 г. излизат в Петербург. Подготвя първите си три книги – “Смесна китка”, “Басненик”, “Песнопокйа”. Участвува в подготовката на прочутото Дядо Николово въстание и в укрепване на съзаклятниците му след разгрома му. Започват честите му отивания до Цариград, които датират от 1854 г. През 1958 г. той е един от тримата български представители в събора във връзка с хатихумаюна.

• 1859 – 1864 г. – Като народен представител участвува в борбата срещу унията, а през 1861 г. отвежда в Одеса униатския архиепископ Йосиф Соколски. През 1863 г. започва издаването на вестник “Гайда” в Търговище.

• 1864-1870 г.  – Поканен от американските мисионери д-р Рикс и д-р Лонг за редактор на българския превод на библията. Славейков се установява за дълго в Цариград. Един негов съвременник нарича десетилетието “периода на Славейков”. Участвува активно в нациопнално-църковната борба, в която застава на най-демократични “леви” позиции. В края на 1866 г. започва да издава най-хубавия легален български вестник по онова време “Македония”. Написал, издал и превел в Цариград около 80 книги. Редактиран освен “Гайда”, “Пчелица”, “Читалище”, “Шу-тош”, “Звънчатий Глумчо”, “Костурка”. Публицистиката му в “Македония” от този период съставлява епоха в нашата история и обществена мисъл.

Негови произведения са:
– Гори
– На нощта си ясен месе

–Промяна    

– Стара плана

–Чужбина    

– Канарче   

– Спомен

– Връбница
– Спомняне

– Песен на паричката ми

– Татковина

–Тамбуринката ми

– Малък Пенчо

– Голям Пенчо

– Майка

–Прославило се Търново

1895 г. – Към 23 часа на 1 юли умира в София.

<