Котките

Котките живеят в близост до хората от преди поне 3500 години (въпреки че не са изцяло опитомени като кучетата). В Древен Египет котките са били използвани за пазачи на складираното зърно от мишки и други гризачи, като наказанието за убита котка в Древен Египет е било смърт. В наше време котките са едни от най-разпространените домашни любимци. Малък процент от тях (около 1%) са чистокръвни (с регистрирано родословие); останалите 99% са кръстоски между различни породи.

Домашната котка е в състояние да убие или изяде представители на няколко хиляди други животински вида. За сравнение повечето от големите котки се хранят с не повече от сто други вида. Въпреки това, поради малкия си размер, домашната котка е почти безобидна за хората; единствените рискове са от възможни инфекции при ухапване, в редки случаи – бяс. Исторически погледнато котките са голяма заплаха за екосистеми, които не са им родни и които нямат време да се адаптират към нахлуването им. В някои случаи котките са причинили или са допринесли за изчезването на някои животински видове.

Котките се смятат за „съвършените месоядни“, потвърждение на което са специализираните кучешки зъби и храносмилателната им система. Двойките кътници от двете страни на устата са идеално устроени за разкъсване на месо, почти като чифт ножици. За разлика от повечето месоядни, котките рядко ядат растителна храна. Докато кучетата и мечките обикновено разнообразяват диетата си с плодове, корени и мед (когато успяват да си ги набавят), котките се хранят изключително с месо, обикновено прясно. В домашни условия котките не могат да бъдат адаптирани към вегетарианска диета, защото не могат да синтезират необходимите си аминокиселини само от растителен материал; това контрастира с домашните кучета, които обикновено се хранят със смесица от месо и растителни продукти, а в някои случаи могат да бъдат адаптирани напълно към вегетарианска диета.

Въпреки репутацията си на единаци, домашните котки са достатъчно социални, за да формират колонии, но не ловуват в групи като лъвовете. Всяка котка си има собствена територия, като сексуално активните мъжкари имат обширни територии, а кастрираните – малки територии; съществуват и „неутрални“ територии, в които котките общуват една с друга, без териториални конфликти или агресия. Собствените територии се отбраняват яростно, първо чрез вторачване, съскане и ръмжене, а ако това не успее – чрез кратки, но шумни и яростни атаки. Биещите се котки могат да изглеждат по-големи заради настръхналата козина и извития като дъга гръбнак. Атаките обикновено се състоят от силни удари с лапа по лицето и тялото, както и захапвания, но сериозни поражения са рядкост – обикновено губещият се отървава с няколко драскотини по лицето. Сексуално активен мъжкар може да бъде въвлечен в много битки през живота си като това обикновено е „изписано“ по лицето му – често се виждат белези по носа и ушите. В битки участват не само мъжкарите, женските котки също се бият, за да защитават територията или малките си; дори и кастрираните котки защитават яростно малката си територия.

Изготвила:Тея Богданова