Пенчо Славейков (1866-1912) е български поет, роден в гр. Трявна, който е един от участниците на литературния кръг “Мисъл”.
Младежки години
Славейков е най-малкият син на Ирина и Петко Славейкови, които имат още шест деца. Учи в Стара Загора, където по-късно преподава и баща му. Става свидетел на опожаряването на града, което остава завинаги в съзнанието му.
След края на Руско-турската война той се премества в Сливен и после в Търново. През 1879 г. се установява в София, където учи до 1881 г. В същата година е арестуван баща му и младият Пенчо заминава за Източна Румелия.
Любовта му към народното творчество се заражда през 1883 г., докато учи в Пловдив. Придружава баща си на много пътувания из България за езикови и фолклорни проучвания.
През януари 1884 г. заспива на заледената река Марица и получава тежко заболяване. Въпреки продължителното си лечение, поражения остават за цял живот – затруднено придвижване, говорене и писане.
Пенчо Славейков започва да гледа на страданието си като на велик учител.
Творческа дейност
Първата му книга се нарича “Момини сълзи”, която включва интимна лирика. Една година след излизането ѝ, той разбира нейната незрелост, затова изземва всички непродадени екземпляри и ги изгаря.
През 1892 г. Славейков заминава да следва философия в Лайпциг. Оттам сътрудничи на списанията “Мисъл” и “Българска сбирка” и създава поемите “Ралица”, “Бойко” и “Неразделни”.
Сприятелява се с поетесата Мара Белчева.
Пенчо Славейков членува в Лайпцигското дружество на любителите на изкуството и Лайпцигското литературно дружество.
Творчеството му е силно повлияно не само от Мара Белчева, но и от десетки немски поети и философи.
В кръга “Мисъл”
Поетът се завръща в България през 1898 г. и става член на Българското книжовно дружество. Помага в редакцията на сп. “Мисъл” и участва в едноименния литературен кръг, заедно с Пейо Яворов, д-р Кръстьо Кръстев и Петко Тодоров.
Любовта му с Мара Белчева е важен аспект от живота му. Двамата работят съвместно по поемата “Кървава песен”.
Той е директор на Народната библиотека (1909 – 1911) и Народния театър (1908 – 1909).
През март 1911 г. е командирован в Цариград, Атина, Неапол, Соренто и Рим, за да се запознае с развитието на библиотечното дело. След завръщането си в София завършва част 2 на “Кървава песен”.
На 10 юли 1911 г. е уволнен от поста директор на Народната библиотека и заминава за чужбина. Търсейки лек за душата, той живее в различни италиански селища.
На 10 юни 1912 г. той умира в гр. Брунате.
Published: Jun 22, 2020
Latest Revision: Jun 24, 2020
Ourboox Unique Identifier: OB-879284
Copyright © 2020