Гео Милев

Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Баща е на детската писателка Леда Милева. Днес в София има квартал, наречен на неговото име.

Биография

Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в село Раднево, Старозагорско. Баща му Мильо Касабов, учител, демократ, открива в Стара Загора книжарница, която се превръща в център на местната интелигенция.

Образование

Гео Милев учи в старозагорската гимназия (1907 – 1911). По онова време, дванадесетгодишен, съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език стихове на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, Алексей Колцов, Афанасий Фет и други.

През декември 1913 г. в списание „Листопад“ се появяват първите му публикации – „Литературно-художествени писма от Германия“. През юли 1914 г., след началото на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарен. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев е заподозрян, че е английски шпионин и е арестуван в Хамбург от германската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България

Творчество, 1915-1916 г.

На родна земя авторът печата в ограничен тираж лиричните хвърчащи листове за Стефан Маларме, Ридхард Демел, Пол Верлен, Емил Верхран и Фридирих Нищше. Освен, че съдържат преведени от Гео Милев техни стихове, всеки от листовете е посветен на няколко от младите поети – символисти от онова време. Сред тях се открояват Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Успоредно с това се грижи и поддържа работата около книжарницата на баща си, който е мобилизиран на фронта на Първата световна война. През зимата на 1915-1916 година Гео Милев и Никола Икономов организират театрална трупа, която изнася няколко представления в местното читалище.

Творчество, 1920 г.

Гео Милев създава поетически творби: “Моята душа”, “Жестокият пръстен”, “Иконите спят”, “Панихида за поета П. К. Яворов”, “Ад”, “Ден на гнева”, “Септември”. Създава още “Експресионистично календарче”, “Грозни прози”, книгата “Театрално изкуство” и преводи на Шекспир (“Хамлет”), Байрон, Джон Кийтс и други.

Участие в Първата световна война

През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.

Семейство

Гео има съпруга и две дъщери. Съпругата му е актрисата Мила Керанова, а дъщерите – Леда и Бистра. Леда Милева достойно продължава делото на баща си.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B4%D0%B0_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0

Смърт

Останките му са открити през 50-те години на 20 век в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г., доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.

“Септември”

Поемата „Септември“ е последната завършена творба, която Гео Милев публикува в сп. „Пламък“. Творбата е написана и отпечатана през 1924 г. Поводът за написването на творбата е конкретно историческо събитие – Септемврийското въстание от 1923 г. Поемата е разделена на 12 части, които проследяват избухването и потушаването на въстанието.

https://www.youtube.com/watch?v=d9IbQnsLB1I

Поетика

В показването на стихията на бунта Гео Милев си служи със сложна система от художествени образи и метафори: слънчогледите; глас народен, глас божи; христовия кръст; отечеството; сатаната; пародираната система на боговете от древногръцката митология.

В поемата авторът утвърждава двата най-често срещани и популярни подхода за изобразяване на света. Първият подход показва усещането за разпадане на стария свят, а вторият подход демонстрира хаотичното, неорганизирано и необуздано стремление към градежа на новия свят. На базата на тези подходи Гео Милев разработва мотивите за уродливостта и безперспективността на стария свят и стихийната неовладяност на бунта.

https://bgmateriali.com/%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB/%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B3%D0%B5%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2-10-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81

Заради поемата „Септември“ книжка 7 – 8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.