Надлъжен наклон
на
водната
повърхност
Надлъжният профил на реката се характеризира с надлъжен профил на речната долина и надлъжен профил на водната повърхност.
Разликите във височините между кои да е две точки на водната повърхност по дължина на реката се нарича пад на реката.
Отношението между големината на пада (h) и дължината на дадения участък (l), се нарича наклон (i) на водната повърхност на реката.
i = h/l
Падът на реката обикновено се изразява в сантиметри на
1 km, следователно наклонът на водната повърхност ще представлява безмерна величина и се изразява във вид на десетична дроб или промили.
Надлъжният наклон на водната повърхност е различен в различните участъци на реката.
Той зависи от надлъжния наклон на речната долина.
Обикновено наклонът на водната повърхност е най-голям в горното течение на реките и постепенно намалява в средното и долното течение.
За планинските реки са характерни неправилни стъпаловидни очертания на надлъжния наклон на водната повърхност: отделни участъци с малък наклон се редуват с участъци със стръмен пад, на които са разположени прагове и водопади.
Участъци със стръмен пад се срещат и на равнинните реки при пресичането на трудно размиваеми /или неразмиваеми/ коренни породи.
Така например, преди изграждането на хидротехническия комплекс “Железни врата” в участъка на “Катарактите”, където река Дунав пресича планинските вериги на Карпатите и Стара планина, наклонът на водната повърхност достигаше до 200 cm на 1 km.
Надлъжният профил на водната повърхност не остава постоянен в течение на годината.
Неговите очертания се изменят в зависимост от водността на реката.
При увеличаване на водността, наклонът при дълбоките участъци нараства, а при праговете намалява.
При намаляване на водните количества се наблюдава обратното съотношение между наклона на дълбоките участъци и праговете.
Това явление може да бъде обяснено по следния начин:
Да си представим, че в даден момент водното количество в реката е толкова малко, че водата напълва само отделните дълбоки места. В този момент надлъжният профил на реката ще има стъпаловиден характер в зависимост от особеностите на надлъжния профил на речното корито
/линия 1-1-1/.
При увеличаване на водните количества и повишаване на водните стоежи, водата ще започне да прелива през гребените на праговете, при което наклонът на дълбоките участъци ще бъде малък, а на праговете – повишен
/линия 2-2/.
При по-нататъшно увеличаване на водните количества и повишаване на водните стоежи различията в наклона на дълбоките участъци и праговете ще се заглаждат
/линия 3-3/ и ще изчезнат съвсем /линия 4-4/.
Постепенно влиянието на дълбоките участъци и праговете върху разпределението на наклона намалява, но започва да оказва влияние очертанието на коритото. При извитите
/дълбоки/ участъци, движението на водата изпитва допълнително съпротивление, толква по-голямо, колкото по-голяма е скоростта на течението.
Това допълнително съпротивление предизвиква увеличаване на наклоните, а следователно и на скоростта на течението, за да може цялото водно количество да премине през напречното сечение на долината. На праговете /плитките участъци/ такова съпротивление няма. Затова наклоните там стават по-малки. По този начин при по-нататъшното повишаване на водните стоежи настъпва преразпределение на наклоните: при дълбоките участъци те стават по-големи, а на праговете – по-малки /профил 5-5/.
Надлъжният наклон на водната повърхност е важна характеристика на водния режим, поради това, че от неговата големина в значителна степен зависи скоростта на течението, която в различните участъци и по време на различните му фази /ВВ, СВ, НВ/.
Различната скорост на течението на реката през годината ще предизвикава от една страна различно съпротивление при движение на плавателните съдове, а от друга – ще обуславя коритообразуващите процеси в критичните за корабоплаването участъци /прагове и плитководия/.
Надлъжен профил
на реката
Надлъжният профил на реката представлява надлъжен вертикален разрез на речното корито по линията на най-големите дълбочини на водното течение.
Той характеризира изменението в наклона на дъното и е винаги начупена линия поради редуването на дълбоки и плитки участъци в коритото на реката.
Надлъжният профил на реката обикновено се нанася в различни вертикални и хоризонтални мащаби, понеже разликата във височините от извора до устието е много по-малка от дължината на реката.
Профилът на отделните реки има различен характер в зависимост от наклона на долината, характера на скалните породи и дъното на речното корито.
В равнинните райони, където реките са прокарали корито си в сравнително по-меки породи и са го оформили в течение на продължителен период от време, надлъжните профили имат вид на вдлъбната крива с повишение на наклона в горното течение и постепенно намаление надолу по течението.
Надлъжният профил на даден воден поток представлява резултат от взаимодействието на движещите се водни маси на реката и почвата /грунда – от англ. ground/, която образува коритото.
Водният поток на едни места размива коритото, а на други акумулира /натрупва/ наносите и по цялата си дължина пренася известно количество наноси в плаващо и влачено състояние.
В началния стадий на формирането си надлъжният профил на реката е недостатъчно обработен от потока и се отличава с наличието на резки чупки.
Водата размива почвата и запълва неравностите на повърхността.
В този стадий развитието на надлъжния профил е най-интензивно.
С течение на времето потокът удълбочава коритото си и размива преградите, с което постепенно изравнява надлъжния профил.
Започва постепенно врязване и общо понижаване на повърхността на местността.
След продължителен период от време /хилядолетия/ надлъжният профил приема правилна вдлъбната форма, наречена профил на равновесието.
Това равновесие е, разбира се, съвсем условно и относително, тъй като в коритата на реките непрекъснато протичат процеси на ерозия и акумулация.
По- правилно е този профил да бъде наричан съвременен профил на равновесието.
В природата се среща значително разнообразие на надлъжни профили на реките, които се различават от правилната вдлъбната форма.
Влияние на
надлъжния наклон
върху колебанията
на нивото и скоростта
на течението
Надлъжният наклон на водната повърхност е различен в различните участъци на реката.
Като правило, в горното течение на реката наклонът на водната повърхност има по-големи стойности поради това, че и наклонът на речната долина е по-голям.
Надолу по течението на реката надлъжният наклон наклон на водната повърхност е с тенденция към постепенно намаляване независимо, че се редуват участъци с по-голям и по-малък наклон.
В непосредствена зависимост от надлъжният наклон на водната повърхност е и скоростта на течението в отделните участъци.
Ето защо горното течение на реките се характеризира със значителни скорости, които постепенно намаляват надолу по течението.
По тази причина постъпилите в коритото на реката водни количества повишават бързо нивото на реката /в редица случаи това повишение е от порядъка на 150-200 см, в някои случаи дори повече, за едно денонощие/.
Естествено, при това интензивно повишение на нивото на реката, наклонът на водната повърхност и скоростта на течението още повече се увеличават, което от своя страна допринася за по-бързото оттичане на водата.
В резултат на това през следващото денонощие е възможно понижение на нивото в коритото на реката от съшия порядък.
Годишните ходови линии на водните стоежи и водните количества на участъци, които се характеризират със значителен надлъжен наклон на водната повърхност, представляват начупени линии с подчертани остри върхове /пикове/, отразяващи краткотрайните бързи повишения и понижения на нивото.
Колкото тези приливни вълни се разпространяват надолу по течението на реката в участъци със значително по-малки наклони на водната повърхност, съответно по-малки скорости на течението, толкова по-бавно става оттичането на водните маси.
Това води до притъпяване на върховете на подема и спада на годишните ходови линии на водните стоежи.
В това изглаждане на приливните вълни, които идват от горното течение на реката, вземат участие и други фактори освен надлъжният наклон на водната повърхност.
Корабоплаването в участъци от реката, които имат значителен надлъжен наклон /горното течение на реката/, налага ежедневно следене колебанията на нивото и тенденцията за изменение поради това, че денонощните колебания понякога са значителни.
В зависимост от колебанията на нивото, на непрекъснато изменение са подложени и дълбочините при праговете, от една страна и височините на свободните отвори на мостовете, от друга.
Корабоводителят е длъжен постоянно да се съобразява с тези габарити на водния път, изхождайки от газенето /draft/ и фикспункта /air draft/на кораба.
Особено голяма предпазливост се налага при заставане на котвена стоянка и вързала, когато престоят трябва да бъде по-продължителен.
При заставане на котвена стоянка трябва периодично да се проверява дълбочината около кораба или предварително да се избере място за заставане с достатъчна дълбочина, която да е съобразена и с евентуалното спадане на нивото /водния стоеж/.
При заставане на вързала освен периодичното измерване на дълбочините около кораба е необходимо при значително спадане или покачване на нивото съответно да се отпускат или натягат подадените към брега стоманени швартови въжета.
Напречен наклон
на
водната
повърхност
Published: Jun 11, 2020
Latest Revision: Oct 15, 2021
Ourboox Unique Identifier: OB-869552
Copyright © 2020