Легенда за нашето училище

Нашето училище е столетник. Строено е с много мерак. Карали островчани дървесина и камъни от Балкана с волски каруци и всички се трудили неуморно. Построили го здраво и майсторски, та повече от сто години в него се чува веселия  глъч на островските  деца.

Носило е различни имена, но нашите баби и дядовци, техните баби и дядовци, нашите  майки и бащи си го знаят с името на Христо Ботев.

Ботев бил сърцат и буен българин, живял в страшни години на робство. Мъжественото му сърце не можело да трае тоз робски живот и повел други като него българи да вдигат народа в Дунавската равнина на бунт. Но хората, били уплашени, не подкрепили юнаците и много от тях загубили живота си в Балкана. Там паднал от куршум пронизан и пламенният воевода Ботев.

  И досега се мълви, че не вражески куршум го е прострелял и че бил гневен юнакът на своя народ, който смирено прекланял глава пред поробителя. Казват, че дълго време,  гневният му дух обикалял из Врачанската земя и не можел да намери покой. Затова врачани, имат неговия огнен поглед и неспокоен бунтарски дух.

  Минало време, хора разбрали и оценили неговото дело. Те го приели за свой свиден син – обичан и достоен. Започнали да издигат паметници в негова чест, песни за него да пеят, на много български училища давали неговото име. Така получило името си и нашето училище. Учениците в него започнали да се наричат ​​ботевци. В погледите  им запламтял онзи непримирим ботевски пламък, а сърцата им се изпълнили с Ботевата любов към родината. Буйни били островските деца, но сърцати! Същите са и до днес. 

Знаете ли защо?

Защото Ботевият дух е още в столетната ни сграда. Ботевият плам е в погледа на неговите портрети. Този огнен поглед изгаря всеки, който не е достоен и добър. Този огнен поглед изгаря всеки нечестен и несправедлив. Рано или късно. Помнете това!