ЕЛИН ПЕЛИН

Кой е Елин Пелин?

Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател. Централно място в творчеството му заема описанието на българското село, това е и причината да го наричат „певец на българското село“. Елин Пелин e най-малкия от единадесетте деца в семейството. Той израства в среда, където образованието било на особена почит.Роден  е в Байлово, Софийско на 8.07.1877г. Бащата на Елин Пелин, Иван Стоянов – будна личност. Той  е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература.

Другите за Елин Пелин.

Д. Б. Митов пише: „Елин Пелин не обича да говори за литературата, а още по-малко за себе си. Тънка ирония се изписва на лицето му, когато стане въпрос за суетнята около литературата, суетня, тъй характерна за българския писател. Макар че е вече един от по-възрастните писатели, никога той не употребява менторски тон към по-младите, а предпочита да лекува техните увлечения от позата с безобиден смях, който смущава и предизвиква размисъл.“

Творчество.

Творчеството на Елин Пелин е изследване на духовната същност на човека, на неговия интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда. Произведенията на Елин Пелин са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика.Макар в жанрово отношение неговото творчество да не е лишено от разнообразие, повествователните жанрове, особено краткият разказ и повестта, са писателската му стихия. Има опити в областта на лириката, дори пет негови стихотворения са включени в съставената от Димитър П. и  Димчо Дебелянов „Българска антология.

Андрешко:https://www.youtube.com/watch?v=TvW26ridI6k

Кратък анализ:

 Печалният край на патриархалния ред във вече разпокъсания и съсипан дом на стария Герак е основна тема в повестта. Патриархалната етичност и човещина са заместени от морална деградация и безогледна алчност. Старите патриархални порядки в селото умират, за да направят път на нови социални типажи.

Творческа история

Повестта Гераците излиза за първи път в сп. Хусдожник, (година II, брой 7 – 8) през април, 1970 г.Там са публикувани първите четири глави (19 – 31 стр). Повестта е издадена отново, в окончателния си преработен и завършен вид, във втори том Разкази, том II през 1911 година.

Тъй като повестта е част от задължителната учебна програма в средното училище, тя е преиздавана многократно в много издания, в събрани съчинения и отделни пълни и преработени издания.

Заглавие:

Началото на повестта на Елин Пелин въвежда читателя в един спокоен и хармоничен свят. Това е светът на Гераците. Това е тяхното родово пространство и родово време – подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и сигурност.

Композиция:

Елин Пелин използва в повестта стегната рамкова композиционна постройка. Описанието на дома и на имота на Гераците преди и след сътресенията и колизиите в патриархалното семейство служи за начало и край на творбата.

Образи:

Имената на героите в повестта са обвързани с основните идейни внушения на автора.. Герака – патриархален селски човек, най-заможният в селото, който след смъртта на жена си – баба Марга, е стъписан пред егоизма, злобата и алчността на най-близките си хора в семейството. Герака разбира, че светът на хармонията и любовта си е отишъл безвъзвратно. Той недоумява защо любовта бяга от сърцата и защо хората не са вече братя помежду си. Тримата му сина – Божан, Петър и Павел – са се задомили и живеят според патриархалните традиции с родителите си. След смъртта на баба Марга настъпва криза в отношенията помежду им. Всеки от тях тръгва от своя път. Божан става най-богатият човек в селото, но и най-големият скъперник. Петър се пропивав и отсича свещения бор на Гераците, а Павел се връща при своя държанка в града.
2. Елка – съпруга на Павел – жертва на крайната отчужденост, на безотговорното му и престъпно отношение към него. Заразена от срамна болест, тя умира и оставя малкия Захаринчо сираче, когото Петър отвежда в града, за да му търси работа.
3. Матей Маргалака – най-старият ратай в дома на Герака, който става свидетел на всички събития, довели до разпада на патриархалната идилия.
4. Змията – традиционен символ на болестта, смъртта, злото, въведен като знак на изкушението, което подмамва и довежда до драмата на родовия свят. Символиката на змията е хетонична и се отнася към архаични езически вярвания, свързани с идеята за разрушението.
5. Борът – донесен е от светите рилски гори, той е единственият бор в цялата околия, краси и бележи с уникалността си двора на Гераците – най-богатия род в селото, и представлява тяхното семейно знаме. На символно равнище борът се свързва с древния мит за световното дърво, което обвързва в единно цяло представите за доброто (птиците в клоните му) и злото (змиите в корените ). Отсичането на бора, посаден в незапомнени времена от прадедите на Гераците, под чиято сянка са израснали множество поколения, бележи края на патриархалния свят, в който символите на единението са лишени от смисъл.

Жанр: повест

Основни тематични мотиви: града и селото; доброто и злото; безотговорността, злобата и егоизмът; пиянството; отродяването; любовта и омразата; престъплението.

Основна тема: разложението на патриархалния морал под напора на новите отношения в града.

За мен Елин Пелин е един от най-добрите български писател.„певец на българското село“ ни показва действителтият образ на бъргарското село и българският народ.