Алиса в страната на чудесата

Алиса се умори да седи без работа до сестра си на брега на реката – тя беше надзърнала един – два пъти в книгата, която сестра й четеше, но там нямаше нито картинки, нито разговори. – За какво ли е такава книга – помисли си Алиса – без картинки и без разговори? И тъй като си мислеше (доколкото изобщо можеше да мисли в тая горещина), дали удоволствието да изплете венец от маргаритки си струва труда да стане и да ги набере, един Бял Заек с розови очи подскочи край нея.

Той изкара джобен часовник от елека си да провери колко е часа, поклати главата си и извика: – „О, божичко! Ще закъснея!“ Алиса скочи на краката си – мина й през ума, че никога по-рано не беше виждала заек да носи жилетка или часовник и пламнала от любопитство, се затича след него през полето и успя да види как той се спусна в една голяма заешка дупка.Тя веднага се спусна подире му, без дори да помисли как ще излезе оттам.

Докато се усети, Алиса вече беше паднала в нещо, което приличаше на много дълбок кладенец. Той или беше много дълбок – или тя падаше толкова бавно, че имаше време да се оглежда и чуди какво ли ще й се случи след това. Изведнъж, се озова в дълга, ниска зала, осветена от няколко лампи, закачени на свода. Наоколо имаше само една трикрака масичка, цялата направена от тежко стъкло, а на нея – един малък златен ключ.

Като обикаляше залата, Алиса откри мъничка завеса, която по-рано не беше забелязала. Зад нея имаше вратичка, висока около четиридесет сантиметра. Тя опита малкия златен ключ в ключалката. За нейна голяма радост – той ставаше. Алиса отвори вратата и откри, че води към малък проход, едва ли по-голям от миша дупка. Тя коленичи, погледна през прохода и съзря най-хубавата градина, която можете да си представите. Как копнееше да излезе от тая мрачна зала, да се поразходи през ярки цветя и прохладни водоскоци! Но тя не можеше да прекара през вратата дори главата си.

Обърна назад към масата: надяваше се да намери там друг ключ или поне книга с правила как да се свиват хората като далекогледи. Тоя път намери на малката масичка малко шише. – Уверена съм, че го нямаше по-рано“ – каза Алиса. Около гърлото на шишето висеше надпис. Напечатани бяха хубаво, с големи букви, думите: „изпий ме“. Алиса се осмели да опита; много й се хареса (имаше вкус на някаква смес от черешова торта, ананас, печена пуйка, бадемов сладкиш и топъл печен хляб с масло) и тя бързо го изпи. „Какво странно чувство! – си каза Алиса. – Сякаш се свивам като далекоглед.“ И то наистина беше вярно. Tя беше станала само двадесет и пет сантиметра висока.

Тръгна тичешком към малката вратичка и пробва ключа. За щастие ставаше и секунда по-късно Алиса се озова сред гигантските растения. – Колко невероятно! Висока съм колкото буболечките в тази градина. Но не след дълго й омръзна да бъде толкова малка и извика: – Искам да съм голяма отново! Скоро Заека забеляза Алиса, която диреше навред, и ядосано извика: – Мери Ан, какво правиш тука? Веднага иди в къщи и ми донеси едни ръкавици и едно ветрило! Още сега! Алиса така се уплаши, че завчас изтърча натам, накъдето той посочи, без да се опита дори да му обясни грешката. „Той ме взе за своята прислужница – каза си Алиса, като търчеше. – Как ще се почуди, като разбере коя съм! Но аз ще постъпя добре да му занеса ветрилото и ръкавиците – разбира се, ако ги намеря.“

Като каза това, тя се озова пред една спретната къща. На вратата висеше лъскава медна плоча, на която бе издълбано името: Б. ЗАЕК. Влезе, без да почука, в малка хубава стая, в която имаше маса пред прозореца. На масата намери ветрило и два -три чифта малки бели ярешки ръкавици. Тя взе ветрилото и едни ръкавици и тъкмо щеше да напусне стаята, когато съзря близо до огледалото парче торта с надпис “ИЗЯЖ МЕ”. Тъй като вече беше толкова гладна, изобщо не се замисли, а започна да яде от тортата. Не беше изяла и половината, а главата й се опираше вече в свода.

– Махни се от пътя ми – извика белият Заек, – блокираш вратата! Алиса вдигна ветрилото и ръкавиците и тъй като в стаята беше много задушно, започна да си вее с ветрилото и да си говори: – Боже, колко чудно е всичко днес! А всичко беше тъй обикновено! Дали не ме е сменил някой през нощта? Чакай да помисля: бях ли същата, когато станах тая сутрин? Ах, ето, голяма загадка.

Излезе от заешката къща и продължи да скита в градината. Една голяма гъба растеше наблизо, висока поне три пъти повече от нея. Тя се вдигна на пръсти и веднага очите й срещнаха погледа на една голяма зелена гъсеница, носеща розово яке, спокойно пушеща дълго наргиле. – Едната страна те уголемява, а другата те смалява – каза гъсеницата. – Едната страна от кое? – попита учудено Алиса. – От гъбата, глупчо! – засмя се гъсеницата. “Слава богу”, помисли си Алиса, изяде парче от гъбата и започна да расте, “най-после ще стана нормална”.

– Ами сега на къде да тръгна? – зачуди се Алиса. – Този път води към Шапкаря, а онзи – към Мартенския заек – каза глас. Като се обърна, Алиса видя, че това е един чешърски котарак, който стои на дървото. – Ще се видим по-късно на играта по крокет в двореца на кралицата – каза той и изчезна.

Тръгна тя по пътя за Шапкаря и не след дълго съзря пред себе си къща. Под едно дърво пред къщата бе наредена маса, на която Мартенския Заек и Шапкаря пиеха чай. Между тях имаше една Катерица, заспала дълбоко; върху нея, сякаш бе възглавница, и двамата бяха облегнали лакти и приказваха. „Колко неудобно за Катерицата – помисли си Алиса. – Ала сигурно не чувствува нищо, щом е заспала.“ Масата беше голяма, но и тримата бяха притиснати на единия й край. – Няма място! Няма място! – извикаха те, като видяха, че Алиса иде. – Има много място! – каза Алиса възмутена. И тя седна в едно голямо кресло на другия край на масата. – Ще пиете ли малко вино? – покани я Мартенския Заек. Алиса огледа масата, ала на нея имаше само чай. – Не виждам никакво вино – забеляза тя. – Няма вино – рече Мартенския Заек. – Тогава не беше много учтиво от ваша страна да ми предложите да пия – каза Алиса ядосана. – Не беше много учтиво от ваша страна да седнете, без да сте поканена – рече Мартенския Заек. – Не знаех, че масата е ваша – каза Алиса. – Наредена е за повече от трима. – Може да останеш, ако отгатнеш една гатанка – обади се Шапкарят.

– Защо гарванът прилича на писалищна маса? Алиса страшно се обърка. Забележката на Шапкаря изглеждаше съвсем безсмислена, а все пак беше казана на разбран език. – Не разбирам – каза тя, колкото се можеше по-учтиво. – Отгатнахте ли вече гатанката? – запита Шапкаря Алиса. – Не, отказвам се – отговори Алиса. – Какъв е отговорът? – Нямам ни най-малка представа – каза Шапкаря. – И аз – рече Мартенския Заек, а Алиса въздъхна уморена. – Мисля, че бихте могли да употребите времето си за нещо по-полезно, вместо да го хабите, като задавате гатанки, които нямат отговори. – каза тя и продължи по пътя си.

Изведнъж се озова в градината на кралицата, където трима градинари, които по погрешка засадили бели рози, усърдно ги мажеха с червено. – Отсечете им главите! Мразя бели рози! – викаше Кралицата, която в този момент играеше крокет, а около нея стояха стражите й, всеки от които досущ приличаше на карта за игра.

Кралицата забеляза Алиса, приближи се до нея и я попита: – Играла ли си някога крокет? – Да – отвърна Алиса плахо. – Тогава играй с мен! Ако загубиш – ще ти отсека главата. На Алиса се стори, че никога по-рано не е виждала такова необикновено игрище за крокет. Всяка топка бе жив таралеж, всеки чук – живо фламинго. На Алиса й се видя много мъчно да се справи с фламингото. Тя успя да вземе тялото му доста удобно под мишницата си, но току-речи, винаги, когато искаше да изправи шията му и да удари с главата му таралежа, то извиваше глава и я поглеждаше с такъв озадачен поглед, че тя прихваше да се смее. – Отсечи й главата! – провикна се кралицата.

И така всички се озоваха в съда. Близо до кралицата стоеше белият заек, с тръба в едната ръка и свитък в другата. – Съдът ще заседава – извика той – Алиса, би ли застанала на свидетелското място? Алиса се изправи и хвърли поглед на заседателите, където Мартенския заек и Шапкаря вдигаха шум, катерицата все така спеше, а Чеширската котка й се усмихваше. – Какво се случва? – изплака Алиса. – Обвинена си в кражба на вкусните тортички, във формата на сърце. – Колко глупаво – извика Алиса – нямам ни най-малка представа за какво говорите! Аз до сега играх крокет. – Отсечи й главата! – извика Царицата с всичка сила.

Ала в този момент, Алиса усети нещо на рамото си: – Алиса, събуди се! – каза сестра й. – Знаеш ли колко дълго спиш! – О, сънувах такъв чуден сън! – каза Алиса и започна да разказва всичко на сестра си за белия заек, чеширския котарак, Шапкаря и лудата игра на крокет, но сестра й не й обръщаше много внимание. – Пак си се зачела – промърмори Алиса. И докато сладко се прозяваше видя едно малко бяло зайче с розови очи да припка зад едно дърво…