От небето падат камъчета

Имало едно време едно малко пиленце. То много обичало да се разхожда из гората. Любимото му занимание било да разглежда дръвчетата, да мирише цветята и да слуша песента на птичките.

Един ден, докато се разхождало, узрял жълъд паднал от едно дърво и ударил пиленцето по главата. – Олеле! От небето падат камъчета! Трябва да стигна колкото се може по-бързо до лъва и да му кажа.” – стреснало се то и затичало към царя на животните.

– За къде си се забързал? – попитал го петелът. – Ох, от небето падат камъчета и бързам да отида при лъва и да му кажа – отвърнало пиленцето. – А откъде знаеш, че от небето падат камъчета? – не повярвал отначало петелът. – Ами току що едно ме удари по главата. – извикало пиленцето и затичало напред. – Чакай ме, идвам с теб! – стреснал се петелът и затичал след него.

И така тичали двете животни, докато не стигнали патето. – От небето падат камъчета и отиваме при лъва да му кажем – казал петелът. – И как знаете, че от небето падат камъчета? – запитало патето. – Ами едно паднало преди малко и ударило пиленцето по главата! – отвърнал петелът. – Ами тогава и аз идвам с вас – казало патенцето.

И така трите животинки тичали, тичали, докато не стигнали лисицата. – За къде сте се разбързали? – попитала тя. – От небето падат камъчета и отиваме при лъва да му кажем – казало патенцето. – А знаете ли къде живее той? – попитала лисицата. – Не! – отвърнали в един глас всички. – Е, аз знам. Елате с мен и ще ви покажа пътя. И лисицата ги повела през гората навътре, навътре, докато не достигнали хралупата й.

Примамила животинките вътре и те повече никога не излезли. Никога не трябва да се доверявате на непознат.