24. май

https://www.youtube.com/watch?v=b8kCdr58W7g

Стоян Михайловски

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред – науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знанието живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
в едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Тълкуването на това „Верую” ние намираме в „Ключът” на Раковски, който е следният:

1.Аз буки веди (А, Б, В) – аз буквите познавам (на санскрит „веда” е знание, от същия индоевропейски корен, от който произлиза староб.”ведение”),
2.Глаголи добро есть (Г, Д, Е) – да можеш да ги казваш /да ги изговаряш е добре, т.е. добре е да си речовит! От староб. “глаголи”, което означава говоря, казвам, изричам. Израза има и друго, сакрално значение: “Говорят те “Доброто съществува!” ( “Казват “Бог е с нас! “).
3. Живети сияло/дзяло земля (Ж, S-дз, З) – Живей по-много със земята/ живей като едно цяло със земята.
4.И йота иже гервь (И,Й, I, Гх)– И никак/не по-малко ( и йота) от нея (иже) ще си плодовит (гервь) / И ни по-малко от нея ще си плодовит.
( Гервь, (герь) е старобългарска дума изразяваща изобилие от жизнена сила, мощ и плодовитост. )
5. Како люди мислите ( К, Л, М) – Каквото хора да мислите (за бъдещето)
6. Наш он покой (Н, О, П) – наш ще е покоя/ ще достигнем радостта (старобълг. покой от *po-kojь – авест.„радост“)
7. Ръцы слово твърдо (Р, С, Т) – Кажи твърдо думите:
8. Укъ (учити) фъртъ хѢръ (У, Ф, Х ) – който се учи хвърля божия светлина/ знаещия излъчва божия светлина.
Името на буквата Ф – ФРЬТЪ идва от глагола хвърлям (бързо), разхвърлям. Църковната буква Х била знак, символ, с който означавали невеществени, свръхестествени явления), оттам – ХѢРЪ – божествен разум/сила/промисъл; ОУКЪ ФРЬТЪ ХѢРЪ – учещия/знаещия хвърля божията светлина/промисъл.
9. Чръв ща/шта (Ч, Щ) – В старобългарския календар месец чръвен означава сърпен или жътвен, а чръв е сърп, в заповедна форма „Сърпа вземи/започни да жънеш), т.е – Жъни (знание)!
10. Отъ ша ци! Еръ, ер, ери! (Ш, Ц, Ъ-Ер голям, ь-Ер малък, ы-Еры) – Въздигай духа си! Изправи се, бъди, извиси се!
11. Ят! Юс! Йо! (Ю, Я, Iо) – С Божия помощ! Напред! Движи се!“
12. Ен он, йен, йон! – Ти юноша, ти мъж, вие хора!

https://www.cphpvb.net/transliteration/glagolica.php

https://www.youtube.com/watch?v=Y6OVTCVYNV0