На 24 май се чества Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.

На този ден се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още като Солунските братя.

https://www.youtube.com/watch?v=A2t8LHg2auY

За химн на българската просвета е обявена песента “Върви, народе възродени” по стихове на Стоян Михайловски и музика Панайот Пипков.

Двамата братя са родени в Солун.

Методий е роден през 815 г., а Константин – през 826 г., от благоверни и благочестиви родители, богати и първи в този град.

Бащата се казвал Лъв, а майката – Мария. Констинтин чак към края на живота си в Рим приема името Кирил.

Константин-Кирил и Методий били сред най-образованите хора в тогавашна Европа. Съвсев млад Константин станал професор във най-висшето училище на Византия – Магнаурската школа в Цариград. Заради обширните си познания бил наречен философ. Методий, подобно на баща си станал управител на славянска област в Македония.

През 851 година двамата братя се отделили в манастира “Полихрон” и в продължение на 8 години “прилежно се занимавали” с книгите.

През 855 година създали славянската азбука, като за основа избрали говора на Солунските славяни.

Азбуката нарекли “глаголица”. 

С помощта на свои ученици превели на славянски език богослужебните книги.

Глаголицата представлява система от графики.

Тя се състояла от 38 букви, предназначени да отразяват съвсем точно звуковите особености на старобългарския език.

Кирилицата била създаддена към края на IX век, вероятно в Преславската книжовна школа.

Тази азбука включва 24 букви от гръцката азбука.

Към тях били добавени още няколко букви, които отразявали спецификите на старобългарската реч.

Кирилицата и глаголицата се ползвали едновременно в продължение на няколко века.

На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица – светските.

Постепенно обаче новата азбука изместила глаголицата.

През 867 година двамата братя отишли в Рим, за да защитят своето дело и да получат признание от папата.

Папа Адриян II ги приел тържествено и осветил славянските книги.

Отслужена е литургия на славянски език.

След едногодишен престой в Рим Константин се разболял тежко.

Той приел монашеството и името Кирил.

Умира на 14.02.869 година и е погребан в църквата “Сан Клементе”.

Методий продължил делото.

Той бил поставен за епископ на Великоморавия.

През последните години от живота си Методий завършва превода на Библията и сътворява проповеди, молитви и песнопения на славянски език.

До смъртта си на 6 април 885 година той упорито се трудел за укрепването на славянското дело.

Погребан е в централната църква на Велеград.

Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които идвайки в България намират подкрепа за своето дело от цар Борис I.

Така били създадени Охридската и Преславската книжовни школи.

В резултат на просветната и книжовната дейност на учениците на Кирил и Методий, България станала основен център на славянската писменост.

В резултат на мощното духовно и културно излъчване в православна Европа, старобългарският се превръща в третия класически език на Средновековна Европа.

По този повод преди много години френският учен проф. Роже Бернар казва следните силни думи:

“Спасявайки делото на Св. св. Кирил и Методий, България е заслужила признателност и уважение не само на славянските народи, но и на света. 

И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност …”

Още през 1851 година техният ден – 11/24 май, от църковен празник прераства в най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

Днес Солунските братя Св. св. Кирил и Методий са признати за духовни учители от целия християнски свят.

В края на XX век папа Йоан Павел II ги обявява за “покровители на Европа”. 

Десетки народи през XX век възприемат кирилицата като писменост на своите национални езици. Днес 11/24 май се отбелязва в много държави.

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата.

Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата.

Необходимо е да пазим езика си, за да запазим културата, идентичността и ценностите си!

Прегърнете светлия празник, носете в сърцето си тридесетте буквички, сътворени от святото дело на Кирил и Методий и техните ученици.

Четете и пишете с тях и ги съхранявайте за бъдещите поколения, които също да усетят радостта от “празника на буквите”.

Честит празник!