Слънчевата система

Слънчевата система е група от астрономически обекти,включваща Слънцето и други небесни тела,обикалящи в орбити около Слънцето.

Системата включва: Слънцето,Меркурий,Венера,Земя,Марс,Юпитер,Сатурн,Уран,Нептун и голям брой по-малки космически тела.

Четирите вътрешни планети (Меркурий, Венера, Земята и Марс) са по-малки и носят названието планети от земен тип. Те са съставени главно от скали и метали.

Четирите външни планети (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун) се наричат газови гиганти. Те са по-масивни и са съставени предимно от водород и хелий.

В Слънчевата система има известно количество космически прах, който е причина за зодиакалната светлина. Повечето космически прах се намира в равнината на еклиптиката. Част от него вероятно е с междузвезден произход.
 

Слънчевата система е част от галактиката Млечен път – спирална галактика с диаметър от около 100 000 светлинни години, съдържаща около 200 милиарда звезди. Слънцето е типична за Млечния път звезда.

По някои изчисления Слънчевата система се намира между 25 000 и 28 000 светлинни години от галактичния център. Тя се движи със скорост от 220 km/s по орбитата си около галактичния център и извършва едно пълно завъртане за 226 милиона години.

Магнитните портали са скрити около Земята, отварят се и се затварят десетки пъти на ден. Те са нестабилни, невидими и краткотрайни. За краткото време, откакто ги знаем, е изяснено, че прогнозирането на поведението им е изключително трудно. Но това може да се промени.

Земята е заобиколена от магнитосфера, невидимо магнитно поле, създавано от течното ядро на нашата планета. В горните слоеве на атмосферата линиите на магнитните сили на нашата планета и Слънцето понякога се срещат, за да формират точки Х, водещи към тези скрити магнитни портали.

В продължение на четири години космическият апарат на MESSENGER на НАСА е летял около Меркурий, изпращайки ни снимки на скали, които приличат на гигантски стълби. Най-голямата е с дължина около 1000 километра, а височината ѝ е повече от 3000 метра.

Тъмната мълния е известна също като „земни гама-експлозии“. Бурите не само изработват електроенергия с помощта на видимите мълнии. Те произвеждат и мощни изблици на лъчение посредством тихи тъмни мълнии, които са почти невидими. Гама-лъчението обикновено се свързва с ядрени взривове, свръхмасивни черни дупки и свръхнови. Затова може да ви учуди наличието на такива експлозии в бурите.