Малкото прасенце и вълците(унгарска народна приказка)

Имало едно време едно малко прасенце. То живеело в малка къщичка насред гората.

Един ден, докато си приготвяло вечеря в своята топла къщичка,един голям вълк почукал на вратата му.

– Мили, мой приятелю, пусни ме вътре!- казал вълкът – на вън е много студено, замръзвам!- проплакал той.

– Не мога да те пусна, г-н Вълк, защото ще ме изядеш- отговорило малкото прасенце.

– Но аз замръзвам – настоял вълкът – моля те, пусни поне една от задните ми лапи – замолил се той.

Малкото прасенце съжалило вълка и пуснало задната му лапа, но в същото време сложило голяма тенджера с вода на печката. След това вълкът се замолил отново.

-Хайде прасенце, позволи ми да си стопля и другата лапа.

Съжалило го прасенцето и му позволило да си стопли и другата лапа. На вълкът обаче все още му било студено и пак се замолил.

-Мило прасенце, позволи ми да си стопля и предните лапи.

Прасенцето отново го съжалило и го пуснало да стопли и предните си лапи, но вълкът продължавал да го моли.

–  Сладко, малко прасенце, мило прасенце пусни ме в уютната си топла къщичка. Обещавам да не се доближавам до теб!

Малкото прасенце го съжалило, но му хрумнала идея. То поставило голям чувал до вратата,така че когато вълкът тръгне да влиза в къщата, да влезе в чувала. След това го поканил, а вълкът се шмугнал направо в чувала.

Малкото прасенце нямало време за губене, завързало чувала, толкова бързо, колкото можело, взело тенджерата с вряла вода и заляло вълка.

Прасенцето избягало бързо от къщата и се покатерило на близкото, високо дърво. Опарен от горещата вода, вълкът дълго време се опитвал да се развърже.

Започнал бързо да се върти и премята, докато чувалът се отвързал.На края излязъл от чувала и хукнал да търси помощ. Скоро след това се върнал до къщата на прасенцето с десетина други вълци.

Започнали да го търсят ли, търсят, докато един от вълците го забелязал да стои на върха на дървото. Вълците обикаляли дървото и търсили начин да свалят прасенцето.

Тъй като никой от тях не можел да се качи  на дървото, решили да направят кула, като се изскачат един върху друг, докато последния стигне до върха и хване прасенцето. Така започнали да се катерят един върху друг.

Тъй като все още бил уплашен, попареният вълк бил най-отдолу. Кулата от вълци почти стигнала до прасенцето на върха на дървото, когато то се провикнало:

–  Гореща вода за голия, попарен вълк.

Щом чул това, ощавеният вълк изскочил изпод кулата и всички вълци паднали на земята.

Най-накрая малкото прасенце слязло от дървото, върнало се в топлата си къщичка и заживяло щастливо. Нито един вълк повече не се приближил до него и неговата топла къщичка.

КРАЙ!