НАРЪЧНИК НА ГИМНАЗИСТА

ПРАВОТО ИДВА С ОТГОВОРНОСТТА

1. Тийнейджърите имат право да бъдат възприемани СЕРИОЗНО. А отговорността им е ДА СЕ ВСЛУШВАТ в родителите и учителите си;
2. Тийнейджърите имат право да бъдат ОБИЧАНИ И ЗАЩИТАВАНИ. А отговорността им е ДА ОБИЧАТ И ДА ЗАЩИТАВАТ другите.
3. Тийнейджърите имат право да УЧАСТВАТ в живота на семейството, в училище независимо от техните възможности. А отговорността им е ДА УВАЖАВАТ другите независимо от техните различия.
4. Тийнейджърите имат право да правят ГРЕШКИ. А отговорността им е ДА СЕ УЧАТ от тези грешки.
5. Тийнейджърите имат право на СОБСТВЕНО МНЕНИЕ. А отговорността им е ДА ПРИЕМАТ ГРАДИВНАТА КРИТИКА.

Накратко за нас

Здравейте! Ние сме петнадесетгодишни момчета и момичета. Усмихнати и по принцип весели. Не мързеливи за някакви неща, а просто енергоспестяващи!

Искаме да споделим с Вас толкова много за нашия свят, за нашите мисли и чувства… може би и за нашите очарования и несгоди.

Имаме родители, които са загрижени за нас. Имаме приятели, с които се радваме на всеки ден. Ходим редовно на училище и се справяме добре. Сигурно ни завиждате, мислите си колко ни е лесно. Е, не е чак толкова безгрижно да си тийнейджър. Често се потапяме в текстове и ритъм на песни с мисълта да избягаме. Понякога се затваряме в себе си, сякаш сме сами в света. Друг път изпитваме необяснима еуфория и прекрачваме границата с дебелашките си шеги към другите, не разбирайки защо те не се смеят. Изпитвали сме и гняв, силно желание да нараним, този който ни е обидил или ударил. Все още не знаем кои сме всъщност и какво искаме да бъдем. Мечтаем, но сякаш нямаме достатъчно воля и упоритост да се справим с трудностите. А и признаваме си не понасяме поучения, липсва ни търпение. Пишем всичко това, за тези които са забравили какво е да си дете и си мислят, че е лесно…

Послание към родителите

Хей, родители… Вие първи забравяте какво е да си дете. Имате очаквания от нас. Правите всичко, за да не повтаряме Вашите грешки, за които не говорите, не си признавате. Желаете да постигнем Вашите мечти, да изпълним Вашите планове. Злоупотребявате с родителската си власт и може би не ни е достатъчно да имаме, нуждаем се от възможности да ни изслушате и да разберете, че чувстваме.

Ние децата вярваме на Вас родителите безусловно. Вие сте нашия пример. Виждаме Ви и Ви чуваме, тогава, когато си мислите, че сте се скрили. Вие сте отражение на света и взаимоотношенията. Вие ни показвате какво е правилно и какво не е. От Вас се учим на отговорност, права и задължения. Давате ли си сметка колко объркващи сте понякога за нас. Правите нещо и имате право, просто защото сте големи. Правим същото и нямаме право, просто защото сме малки. Това не е ли лъжа?

Ние децата не се съмняваме, че ни обичате и подчинявате живота си на нас, но ние не го искаме. Нуждаем се от време да бъдем заедно, да общуваме, да чувстваме, да споделяме. Обичаме Ви родители наши! Подкрепяйте ни и бъдете до нас! Където и да отидем, на колкото и години да станем, дълбоко в сърцата си носим Вашите стълбове морал и ценности.

Послание към учителите

За нас училището е като това, което го искаш, когато го нямаш и ти писва, когато го имаш. Може би е вярно, че не оценяваме ученическите си години, но нали разбирате, че те са наситени с очаквания към нас. Доста често се случва да се чувстваме принудени, изнудени, подкупени, неоценени обективно. И тук не става въпрос дали това усещане е реално, става въпрос за нашите чувства. Чувствата са водещи за човекът, независимо от възрастта. Те отговарят и за желанията, и за мотивацията. ВИЕ УЧИТЕЛИ сте важни личности в нашия живот. Много добре знаем как трябва да се държим в училище, в учебен час, в присъствието Ви. Ала как да Ви обясним, че винаги има нещо по – важно в точния момент, имаме емоции, които са като лавина в Хималаите и цунами на Хавай едновременно. Ние не сме идеални и не можем да си научим по – всичко. Колкото и странно да звучи, на нас ни пука и търсим Вашето одобрение. Очакваме да ни познавате повече, да усещаме Вашата загриженост, защото Вие сте пример за нас, как да общуваме и да се ориентираме в йерархията. Това са все важни уроци за живота. И Вие, подобно на родителите ни имате властта над нас да отворите кутията на Пандора, да ни провокирате и да излезе наяве добротата или лошотията. Разбирате ли, че все още нямаме социалния и житейски опит да контролираме ситуацията и самоконтролираме себе си, поведението си. Не се оправдаваме, просто се учим. Имаме нужда от Вас и желанието Ви да направите учебните часове по – интересни за живота. В училище ние, ученици и учители сме заедно всеки ден. Можем да бъдем екип!… Искате ли?…

Скъпи учители, Вие сте ни дали четмо и писмо. При Вас сме казали първите си смислени изречения и правилно решени задачи. Заради Вас ние сме се изградили като личности. Винаги сте ни подкрепяли във всякакви моменти – тъжни, весели. Понякога сме Ви изкарвали от нерви, но никога не сте го показвали, винаги сте се сдържали. С Вас имаме много хубави спомени. Участвали сме в състезания, и дори, когато някой загуби, никой не го упреква, а сме се подкрепяли взаимно. Учениците сме подкрепяли своите учители в добро и лошо. Дори когато напуснем училище, след дванадесети клас, винаги ще Ви зачитаме и обичаме. Обичаме Ви!

Послание към връстниците – децата като нас

На тази възраст е доста трудно да намерим себе си, да се докажем, да отговорим на изискванията на средата и околните. Често в процеса на търсене на „път” отчитаме и постижения и допуснати грешки. Въпреки това сме настроени да продължим да експериментираме, да тестуваме граници и отношения. Именно в този процес порастваме емоционално, като личности и осъзнаваме какво е да понесем отговорността на последиците на взетите от нас решения. Огромното противоречие, в което попадаме е как сме устроени да отхвърлим всичко, което ни казват възрастните и в същото време, колко много искаме да покажем и докажем, че вече сме големи /зрели/.

Децата в училище се правят на интересни, основно за внимание, което може и да им липсва. Понякога, имаме връстници, които в опита си да бъдат забелязани си търсят по-слаб от тях и се започва с проявите на агресия, във всичките и форми. В тези случаи, истината е, че всички сме жертви на насилието – побойникът, този който търпи ударите, тези, които са безучастни, безмълвни свидетели. Други пък, в този период са склонни да пропушат, да пропият или да опитат други вещества, само и само да са приети в компанията на „готините”, на „различните”, на „бунтарите”, на „яките”. Има и трета група връстници, наречени „зубрачи” или „смотаняци”. Дали пък всъщност причината да не ги приемаме е, че им завиждаме, защото успяват да се справят с изискванията на възрастните или просто не ги разбираме, защо не желаят да проявят фалшивата смелост, с която се обграждаме, за да се почувстваме по-добри и приети. Има и друга група наши връстници „незабележимите”, аутсайдерите. Те предпочитат живот в интернет, а всички знаем колко опасно може да е това.

Често на тази възраст сме свикнали да чуваме позитивни послания и желание от страна на възрастните да ни мотивират, да покажем най – доброто от себе си. Но всъщност е доста трудно, защото се чувстваме объркани, все още търсим и променяме интересите си. В този период хората от обкръжението ни имат влияние върху нас и процеса на формиране на личността ни. Хората могат да ни направят неуверени или вярващи в себе си, да ни подтикнат да си поставим цели или пък да живеем ден за ден, безцелно. Ето какво ще Ви кажем ние – група от петнадесет годишни, ваши връстници: „Вие лесно ще затворите една врата, но спомена, за това, което сте искали, ще остане в сърцето Ви. Никога не се отказвайте от нещо, което обичате!”

Автори на посланията са учениците от IX клас на Средно училище „Свети Климент Охридски” Ловеч:

Ана-Мария Иванова

Антон Василев

Бистра Гачевска

Габриела Христина Бонева

Денизе Мусева

Мартин Василев

Ралица Веселинова

Стефан Георгиев

Христо Геогриев

Занимания по интереси група „Емоционална интелигентност – огледало към света”  IX клас ръководител Ралица Маринова – училищен психолог

месец май 2020 г.