Грозното патенце от Таня Петкова

Под репеите в градината на стар чифлик една патица мътеше своите яйца.

Скоро от тях се излюпили патенца. Когато и последното яйце в полога се излюпи, мама Патица остана с отворена човка: от яйцето се беше излюпило нещо голямо и дебело, със сива перушина, което по нищо не приличаше на патенце.

-Дали не е пуйче? – си помисли мама Патица.

Но не беше пуйче, защото когато мама Патица заведе челядта си  на водата, и то заплува като всички патенца.

После мама Патица заведе целия рояк в чифлика, за да го представи на обитателите на двора. Патенцата бяха приети много мило, но роденото последно трябваше да понесе кълването, подигравките и присмехите на кокошките.

-Не го закачайте, – изсъска майката, – не пречи на никого. Нищо, че не е красиво; надявам се да бъде здраво и да не пакости.

Всички животни в двора го отбягваха и малкото бедно пате бе така огорчено, че не знаеше какво да направи. Дори момичето от чифлика, което носеше храната, го подритваше.

Тогава то реши да избяга. Прехвръкна плета и отчаяно затича към голямото блато, където живееха дивите патици.

Сутринта патиците го видяха и казаха:

-Грозно си, но това малко ни интересува. Остани тук, ако желаеш, но хич и не мисли, че ще си намериш съпруга от нашето семейство!

После патиците се издигнаха, но веднага се чуха изстрели.

-Бум! Бум! – и няколко от тях паднаха мъртви. Патето потрепера от страх. И блатото не беше сигурно убежище за бедничкото!

Когато изстрелите престанаха, патето напусна блатото и навлезе в полето. Изведнъж се намери пред едно голямо куче, което го гледаше страшно. Патето затвори очи и зачака да го ухапят. Но кучето го подуши и си отиде.

-Ето – помисли си патето,- толкова съм грозно, че дори и кучето не ме иска.

След тази страшна среща бедното патенце затича по полето, но не можеше да забрави ужасното куче и в ушите му още кънтяха изстрелите, които бяха убили дивите патици. Изви се буря и под поройния дъжд бедничкото с мъка успяваше да върви напред.

Бурята все повече се засилваше и бедното патенце вече едва се държеше, когато при светлината на една светкавица видя мизерна къщурка, която едва се крепеше.

Патенцето стигна с мъка до къщичката, видя един процеп на вратата и се вмъкна вътре.

В схлупената къщурка живееше старица със своето котенце и кокошчица. Когато видя патето, котката започна да мърка, а кокошката да каканиже; старата жена виждаше лошо, взе бедничкото за възрастна патица и възкликна:

-О, какво щастие! Сега си имам и яйца от патица.

И тя прие с удоволствие новодошлото.

Патенцето остана в къщурката, но беше нещастно, защото тъгуваше за слънцето, за свободата и имаше голямо желание да се гмурне във водата. То разказа за своите желания на котенцето и кокошката. Те викнаха в един глас:

-О, каква лудост! Вода, слънце! Я си живей като нас!

Но патенцето се сбогува с приятелите си и ги напусна.

Отиде да живее в едно блато.

Дойде есента и една вечер то видя да прелитат в небето прекрасни бели птици. Това бяха лебеди, които отлитаха към топлите страни. Патенцето ги гледа, докато изчезнат, чувствайки в себе си безкрайна симпатия към тези прекрасни непознати птици, които отлитаха към слънцето.

Дойде зимата и донесе студ и мраз. Водата в блатото замръзна, падна сняг. Бедното патенце, сгушено под дърветата, страдаше жестоко, но доживя до идването на пролетта.

Когато се показа първото слънце, патенцето се почувства по-добре и по-силно. Опита се да лети – крилата му го държаха; тогава напусна блатото, отправяйки се към една далечна градина.

Видя малко езерце и се спусна към водата. Два лебеда заплуваха към него; патенцето разпозна в тях красивите птици, които беше видяло през есента, и си каза с примирена тъга:

-Сега ще ме убият! – наведе очи и видя отразено във водата не вече грозното патенце, а един снежнобял лебед и неговото добро сърце се изпълни със сладко щастие.

Адаптирала:Таня Петкова                               Източник: Интернет