Подаръците на феята

Имало едно време една вдовица. Тя имала две дъщери. Голямата била същата като майка си – и по лице и по характер. Гледаш дъщерята, а като че ли виждаш майката. И двете, и голямата дъщеря и майката били толкова груби, надменни, завистливи и зли, че всички хора – и познати и непознати се стараели да странят от тях.
А малката дъщеря била като баща си – добра, вежлива, кротка, освен това била голяма красавица.
Обикновено хората обичат тези, които са като тях. Ето защо майката безумно обичала голямата дъщеря и не можела да търпи малката. Тя я карала от сутрин до вечер да работи, но да яде в кухнята.

Освен всичко друго, малката дъщеря била длъжна да ходи два пъти на ден до извора, който бил на два часа път и да носи от там голяма стомна, пълна до горе с вода.
Един ден, когато девойката пълнела вода, към нея се приближила една бедна жена и помолила да ѝ даде да пие.
– Пийте със здраве, леличко, – казала добрата девойка.

Спуснала бързо стомната в извора и извадила вода от най-дълбокото и чисто място и я подала на жената, като я придържала така, че да й бъде удобно да пие.
Жената отпила няколко глътки и казала на девойката:
– Ти си толкова хубава, толкова добра и вежлива, че искам нещо да ти подаря за спомен. (Всъщност това била фея, нарочно приела вид на обикновена селска жена, за да види наистина ли това е толкова мила и учтива девойка, както се разказвало за нея). – Ето какво ще ти подаря: От днес нататък с всяка дума, която кажеш, от устата ти ще излиза цвете или скъпоценен камък. Сбогом!
Когато девойката се прибрала, майка ѝ започнала да ѝ се кара, че се е забавила на извора.
– Съжалявам, майко, – казало бедното момиче.  

– Наистина много закъснях днес.
Но едва изрекла тези думи, когато от устата й паднали няколко рози, две перли и два големи диаманта.– Погледнете! – извикала майката, широко отворила очи от изненада. – Струва ми се, че вместо думи тя рони перли и диаманти… Какво се е случило с тебе, дъще. (За първи път в живота си нарекла тя малката си дъщеря – дъще).
Момичето простичко, без да крие нищо и без да се хвали, разказало на майка си всичко, което й се случило на извора. И от устата й паднали още цветя и диаманти.
– Щом е така, – казала майката, – трябва да пратя и голямата дъщеря на извора… Хайде, дъще, погледни какво се сипе от устата на твоята сестра, щом заговори! 

-Не искаш ли и ти да получиш такъв удивителен подарък? А за това е нужно просто да отидеш на извора и когато бедната жена те помоли за вода, учтиво да ѝ подадеш да пие.
– Хайде пък ти! Да не искаш да отида толкова далече! – отговорила злобно.

– Да, искам да отидеш! – викнала майката. – Тръгвай веднага, без разговори!
Девойката неохотно я послушала и тръгнала, като не преставала да мърмори. За всеки случай взела сребърната кана, най-красивата, която имали вкъщи.
Едва успяла да стигне до извора и насреща ѝ

от гората излязла изящно облечена жена и помолила за глътка вода. 

(Това била същата тази фея, но този път се явила като принцеса, за да види наистина ли голямата дъщеря е толкова груба и зла, както разказвали за нея хората).

– Нали не мислите, че се влачих до тука, за да Ви дам да пиете? – казала грубо девойката. – Разбира се, че само за това! Аз и сребърната кана нарочно взех, за да дам вода на Ваша милост… Впрочем, не ми пука. Пийте, ако искате…

– Но Вие не сте много любезна – казала феята,– Но, каквато услугата, такава и наградата. От днес нататък, всяка дума, която излиза от Вашата уста ще се превръща в змия или жаба. Довиждане!

Щом девойката се върнала вкъщи, майка ѝ се втурнала насреща ѝ:
– Това си ти, дъщеричке? Е, как е?
– Ето така, майко! – промърморила в отговор девойката и в този момент две пепелянки и две жаби плъзнали под прага.
– Ах, боже мой! – извикала майката. Какво е това? Откъде? А зная. Твоята сестра е виновна. Но ще ми плати тя!
И се втурнала към малката си дъщеря с юмруци.
Бедното момиче от страх хукнало и се скрило в съседната гора.

Там тя срещнала младия принц, сина на краля на страната.
Връщайки се от лов, той видял прекрасното момиче и очарован от нейната красота я попитал какво прави сама в гората и защо плаче.
– Ах, господине, – отговорила красавицата, – майка ми ме изгони от къщи!

Кралският син забелязал, че с всяка дума от устата на девойката се ронят цветя, перли и диаманти. Той се учудил и поискал да му каже що за чудо е това.

И девойката му разказала цялата си история.

Кралският син се влюбил в нея. Освен това той разбирал, че подаръкът, който феята е дала на красавицата струва много повече от всякаква зестра, която може да му донесе друга жена. Той завел девойката в двореца и се оженил за нея.
А голямата дъщеря от ден на ден ставала все по-противна и непоносима.
Накрая даже собствената ѝ майка не издържала и я изгонила от къщи. Нещастницата никъде не намерила подслон и умряла, отхвърлена от всички.