(Картофеният принц- (Приказка)

В картофената нива се заселиха Принцът и Принцесата на Колорадо. В действителност те бяха топчести бръмбъри с костюми на жълти и черни райета.

-Граждани- извика Принцът, качен на най-високото картофено стебло. От днес нататък, аз поемам грижата за вашия живот!

Зелените картофени листа се разшумяха развълнувано.

-Това днес нататък слънцето ще грее най-много над вас, дъждът ще бъде само намерено вашето нива, а грудките ще сте наедреят като дини!

-Нечувано! -Вимяха листа. Какво повече може да желаете единствено картофено растение ?!

-Единственото, което ще потърси от вас в замяната на мои грижи, ще видите скромна прехраната за мен и моята съпруга! – каза Принцът.

Прозълзени от благодарност, зелените листа се съгласиха веднага . Опънаха дълги зелени трапези, наредиха вкусни зелени ястия ……

Принцът и Принцесата се радваха на тази голяма картофена любов. Хапвайте си, за да останете от свежи зелени листа, разхождаха се  се безгрижно из цялата нива и си устройваха весели забавления.

След всяко царско посещение, картофените листа са покрити с все повече и повече с изгризани дупки и тъмни петна.

-Усещате ли колко топло е вече слънцето? -Често ги питаше Принцът от Колорадо.

Листата се поклащаха неуверено:

-Тъй … кой … ли?

-Забелязвайте ли, че дъждът вали само тука? -Питаше ги, но на това не им върваше много-много …..

-Щастието вече дойде! – извика веднъж Принцът.Съпругата ми снесе яйца, които се излюпиха. Сега за моите деца ще издрадим във всяка картофена грудка по един царски палат!

-Или поне по един просторен апартамент! -Скромно се усмиваше принцесата.

-В замяна на това щастие- говореше навсякъде принцът, ще трябва да осигурите прехраната на всички ми деца!

-Ако младите принцове изядат онова, което е оставено от нас, което няма да има списъци!

-Картофи, картофи-и-и-и !!! – духна вятърът и залюля надупча и изгризани листа.

После хукна, за да търсите Човека, тзащото беше сигурен  , че той единствен  може да им помогне.

Автор: Юлия Момчилова