The Smell Dragon, Bulgarian Version, Illustrations – Rotem Omri

Никой не обича понеделник сутринта. Но в Croach Hill всички наистина мразят понеделник сутринта. Децата остават вкъщи. Кучетата се страхуват да лаят. Петелът не гарчи. Плодовите прилепи се крият наопаки в дърветата си. Трябваше да знам. Казвам се Майк и живея в Croach Hill.

Понеделник е денят, в който Мел Драконът влиза в града. Има много истории за дракони, как могат да унищожат цели села с един огнен дъх. Едно случайно кихане може да подпали цяла гора. Дори когато дъхът на дракон не е огнен, той мирише толкова зле, че можете да припаднете, че сте навсякъде близо до него. И тогава могъщият дракон може да те завлече в гората, никога повече да не бъде чут. Или така да кажем историите.

Не мисля, че Мел е лош дракон. Доколкото знам, той никога не е подпалвал къща или не е превръщал нито една крава в барбекю. Все пак трябва да стоя вкъщи всеки понеделник, когато идва в града.

Единственият човек в града, който напуска къщата си всеки понеделник сутрин, е Петър. Това е така, защото Питър притежава магазина за сухи стоки Dragon. Магазинът предлага всякакъв вид храна, от която се нуждае дракон, за да има подходящ драконов дъх: люти чушки, люта горчица, чесън, стара риба риба тон и сирене горгонзола. И разбира се, мачове за безопасност.

Една понеделник сутрин Мел пристигна в магазина за сухи стоки Dragon в обичайното време.

“Добро утро, Питър”, той каза: “Дойдох за седмичната си поръчка”.

– Имам какво да ти кажа, Мел – каза Питър с много мек глас. Утре затварям магазина за сухи стоки Dragon и откривам нов бизнес. Наричам го „Двореца на сладоледа на Петър“. “

Опашката на Мел падна на земята. “Защо да затвори магазина?” искаше да знае.

“В старите времена”, обясни Петър, “в гората в близост до града имаше много дракони. Но всички дракони се преместиха на юг. Всички освен вас. Ти си единственият дракон, останал в цялата гора. Ти не си само моят най-добрият клиент. Ти си единственият ми клиент. “

Мел се разстрои, но какво можеше да направи? Подпалването на магазина не би му помогнало. Затова се запаси с чесън и се върна в гората.

На следващия ден, веднага след училище, Питър организира голямо парти в двореца си на сладолед. Всяко дете получи балон, както и безплатна четка за зъби

Дълги седмици Мел остана в гората. Той вече не идва в града всеки понеделник сутрин, за да пазарува. Понеделник бавно се превърна в нормален ден в Croach Hill.

И тогава, един светъл понеделник следобед, точно когато се прибирах от двореца на сладоледа, изведнъж се появи Мел Драконът. Всички избягаха. Всички, които са, освен мен. От доста време исках да се срещна с него. Родителите ми ме бяха предупредили да стоя далеч от непознати. Но Мел не беше непознат. Всички в града знаеха кой е той .

“Здравей”, казах. “Приятно ми е да се запознаем”. Бях много учтив (добра идея, мисля, когато за първи път се срещате с дракон).

“Здравей и на теб”, отговори Мел. “Доста хубав ден, не мислите ли?”

– Добре дошли обратно в хълма Кроач – отговорих.

– Моля, кажете ми нещо – каза Мел. “Какво е сладолед?”

Обясних на Мел какво е сладоледът, как го облизвате в шишарка, какви гарнитури и колко е вкусен, особено в горещ летен ден.

– Защо не отидем и не посетим Питър? – попита Мел. “Просто скочи на гърба ми и се закачи здраво.”

Бях щастлив да летя над града. Хората отдолу бяха доста изненадани да ни видят.

Петър се зарадва, когато видя стария си клиент. Той остави Мел да опита всички аромати в магазина, включително неговите специални комбинации: бананово-фъстъчено масло, вишнево-липов и женско биле.

Мел не обичаше нито един от тези аромати.

– Няма проблем – каза Питър. “Знам точно какво да правя.”

На следващия ден Питър направи Мел барел сладолед с аромат на лук и чесън. Мел го обичаше. Той прелетя трима от младите клиенти на Петър над града. Върнаха се вонящи, но щастливи и хукнаха да вземат душове.

В сряда Мел изяде още една бъчва сладолед лук-чесън. Той прелетя седемнайсет деца над града.

В четвъртък Петър постави табела пред двореца си със сладолед: „Язди Мел миришещият дракон, безплатно с всяка покупка на сладолед“. Всички деца в града купиха сладолед и очакваха своя ред. А Мел наистина беше много щастлив дракон. Децата го обичаха. И след всяко каране Питър щеше да даде на Мел бъчвата със сладолед. Мисля, че знаеш кой аромат.

До събота думата се беше разпространила. Хората от близките градове пристигнаха, за да видят и първия си дракон, и очарователен. Питър се появи в радио шоу. Петър и Мел бяха на първа страница на местния вестник.

Днес Мел е много известен дракон. Ако вашата мама или татко знае къде е хълмът Кроач, помолете ги да ви заведат направо в двореца на сладоледа на Питър. Почерпете вкусен сладолед и продължете със спиращото дъха си. Може и да ме видите там. Кажете здравей, ако го направите!