“Зайко и Ежко приятели”

Здравейте, мили прители!

Представям ви една приказка

“Зайко и Ежко приятели”

Топлото слънце грееше над гората, където  зайчетата си играеха. Едно зайче скокна подир приятелче, затича се, друго побягна, трето, там, усмихнато, припича се. А Зайко в храстите се скри … и откри някой, който не искаше да бъде  намерен. 

– Здрасти! – каза  Зайко. – Искаш ли да си играеш 
с нас?
Таралежчето се изплаши … и не отвърна. Наместо
това наведе глава и се сви в бодлива топка. Зайко
се зачуди, нима таралежчето не иска да играят
заедно? 

А може би трябва да го развесели. Зайко се
огледа за нещо меко и гъделичкащо и намери перце. 
Гъди, гъди, гъди …
Ежко се засмя, но Зайко не го чу. Тогава му хрумна да опита с нещо сладко. Той
отскочи до близкия храст и набра къпини. След това остави няколко до таралежчето и зачака. Но Ежко не помръдна. Зайко беше учуден. 

“Къпините не са ли вкусни?”, мислеше си Зайко. 
Подуш – подуш, хап!
Бяха много вкусни. Или поне Зайко мислеше така. Но Ежко все още не беше казал
нищо. Зайко не знаеше какво да направи. Затова се затича към баща си.
– Татко, защо таралежчето  не иска да играе с мен? –  попита той. – Аз бях толкова 
добър. 

Таткото се усмихна. 
– Може да е изплашено. Почакай малко!
И Зайко изтича да играе с другите зайчета. Те хукнаха да се гонят и състезават. Но
таралежко все така не идваше при тях. Веселите малчугани подскачаха, забавляваха
се и се смееха. Но таралежчето го нямаше. 

Мина много време. Зайко се приближило до дървото.
– Искаш ли да  играем заедно? – викна той. 
Но Ежко си беше заминал. Тогава чу ниско гласче:
– Здравей! Може ли  да играя с Вас?

 И така в този топъл, слънчев ден малките зайчета и едно малко таралежче си
играеха в гората. Ежко зайченце преследва, то пък се  изплъзва. Едно зайче се е
скрило и усмихва … защото има нов приятел.  

Каква е поуката от приказката, оставям на вас да разберете,

мили приятели!

До нови срещи!