Естествена и изкуствена радиоактивност

Радиоактивността  , използвана също  радиоактивен разпад , е процес, при който нестабилно атомно ядро ​​губи се изключва от радиация, като алфа-частица, бета-частица с неутрално или само неутрално (при електронен захват) или гама-лъчи или електронна (при вътрешната конверсия ). Доста силно се възприемаха ядрените ситуации с червения живот, които могат да се разделят и да се изтриват неутронен разпад, а в по-редки случаи – и да се протонира разпад. Вещо информация, съдържащи нестабилни ядра, са  радиоактивни .

Откриване на радиоактивността

Това явление е открито за първи път от френския учен Анри Бекерел, когато той изучава флуоресценцията през 1896г.

Тези вещества излъчват светлина на тъмно, след като са били изложени на слънце, затова той предположил, че ако облъчването създавано от рентгенови лъчи в електролъчева тръба, може да е свързано с флуоресценцията.

Той завива в черна хартия фотографска плака и поставя върху нея различни флуоресцентни соли. Изображение върху плаката се получава само при използване на уранова сол, чието излъчване успява да премине през черната хартия. Това ново излъчване е наречено бекерелови лъчи. През 1896 година Беркел казва за свойте изследвания на Френската академия на науките.

След време става ясно, че бекереловото излъчване няма нищо общо с флуоресценцията, тъй като се наблюдава и при нефлуоресцентни уранови соли, както и при чистия уран. Направените експерименти показват, че това е неизвестен дотогава вид невидимо лъчение, което може да преминава през хартията и да предизвиква в плаката реакция, аналогична на излагането на видима светлина.

Първоначално изглежда, че новото лъчение е подобно на наскоро откритите рентгенови лъчи. Последвалите изследвания на Анри Бекерел, Ърнест Ръдърфорд, Пол Вияр, Пиер Кюри, Мария Кюри и други учени показват, че то е много по-сложен процес. Пръв Ръдърфорд осъзнава, че всички радиоактивни елементи се разпадат, следвайки един и същ експоненциален закон. Заедно със своя студент Фредерик Соди, той установява, че много от процесите на разпад водят до трансмутация на един елемент в друг. Впоследствие Соди и Казимеж Фаянс формулират закона за радиоактивното изместване, описващ продуктите на алфа-разпада и бета-разпада.

Изследванията на Пиер и Мария Кюри изиграват важна роля в развитието на науката и медицината. Те откриват радия и полония и създават термина радиоактивност.Техните проучвания за радия доказват, че могат да третират ракови заболявания те поставят началото на съвременната ядрена медицина 

След това други учени, лекари и изобретатели правят много експерименти. През 1896 година в списанията и вестниците се появяват много съобщения, че от облъчването се получават лоши увреждания като падане на косата, изгаряния и др. В „Електрикал Ревю“ се съобщава за тежки изгаряния на ръцете и гърдите при демонстрация на рентгеноскопия.

През 1902 година Уилям Хърбърт Ролинс пише, почти с отчаяние, че предупрежденията му за опасностите от непредпазливата употреба на рентгеновите лъчи остават без последствия. По това време Ролинс е доказал, че рентгеновите лъчи могат да убият опитни животни, да предизвикат аборт при бременни морски свинчета и да убият фетус.

Само година след откриването на рентгеновите лъчи американският инженер Волфрам Фукс създава вероятно първото защитно устройство, но едва през 1925 година първият Международен конгрес по радиология предвижда създаването на международни стандарти за защита от радиация. Въздействието на радиацията върху гените, включително върху риска от заболяване от рак, са изяснени значително по-късно.

Вторият Международен конгрес по радиология в Стокхолм през 1928 година предлага въвеждането на единицата за облъчване с йонизираща радиация рентген и е създаден Международен комитет за рентгенова и радиева защита, който е оглавен от Ролф Сиверт и се събира през 1931, 1934 и 1937 година.

През 1900 година Рьонтген получава покана за преподавателско място в университета в Мюнхен. Като професор той остава в университета до 1920 година.
За откриването на лъчите, носещи неговото име, Рьонтген получава през 1901 година първата в историята Нобелова награда за физика. Носител е и на много други престижни награди.