радиоактивни семеиства

Това ще бъде кратко представяне на радиоактивните семеиства .Те са 4 -уран,торий,актиний и нептуний

Уран

Уранът е тежък, силно токсичен, радиоактивен метал с блясък. Означава се с U и е 92-ят елемент в периодичната система, принадлежащ на групата на актинидите. Има плътност 19,1 g/cm³, топи се при 1132,2 °C и кипи при 4131 °C. Уранът се среща в малки количества в природата и живите организми (включително и хората). Ядрото на неговия изотоп уран-235 (235 92U) е „четно-нечетен“, което го характеризира като нестабилен, дели се спонтанно. Концентрацията на 235 92U в природния уран е 0,711 %, концентрация твърде недостатъчна за производство на ядрено гориво (с изключение на ядреното гориво за някои реактори които използват природен уран като гориво)

Информацията е взета от :https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B0%D0%BD_(%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82)

Торий

Торият е слаборадиоактивен сребристобял метал. Наречен е на името на бога на гръмотевиците в скандинавската митология – Тор. Открит е от Йонс Берцелиус.

Торият е бил успешно изолзван като алтернативно на урана ядрено гориво между 1964 и 1969 година в САЩ в Експерименталния реактор с течни соли (от англ. MSR – Molten Salt Reactor Experiment) за производството на топлинна енергия.

Водата разяжда тория, повечето от познатите киселини не го разяждат. Ториевият оксид има най-високата точка на топене от всички познати оксиди – 3300 °C.

Торият е сребристо бял, ковък, еластичен и двуобразен метал, който не се окислява в нормална атмосферна среда за няколко месеца и променя формата си при температура от 1400 °C

Информацията е взета от : https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9

Актиний

Актиний (латинизирано от гръцки ακτίνα – „лъч“) е радиоактивен химичен елемент с атомен номер 89 и символ Ac. Елементът е метал. Името му носи група от 15 елемента, наречена актиниди.

Актиний е открит през 1899 г. от френския химик Андре-Луи Дебърне, който го е изолирал от пехбленда и първоначално описва сравнения с титан или торий. Фридрих Гизел го открива независимо през 1902 г., като описва прилики с лантан. През 1904 г. го нарича „еманий“. След сравняване на субстанциите през 1904 наименованието на Дебърне получава предимство, защото той го е открил пръв.

Историята на откриването е описана като спорна в публикации от 1971 г. и по-късно от 2000 г.. Те показват, че публикациите от 1904 г., от една страна, и тези от 1899 – 1900, от друга, съдържат противоречия.

Тъй като в урановите руди се съдържа минимално количество актиний, този източник не играе роля при добиването му. Технически актиний се получава чрез облъчване с неутрони на радий Ra²²⁶ в ядрени реактори.

{displaystyle mathrm {^{226}_{ 88}Ra + _{0}^{1}n longrightarrow _{ 88}^{227}Ra {xrightarrow[{42,2 min}]{beta ^{-}}} _{ 89}^{227}Ac} }

Чрез бърз разпад са произведени само незначителни количества. Първото изкуствено получаване е извършено в Argonne National Laboratory в Чикаго.

Информацията е взета от :https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B9

Нептуний

Нептуният е химичен елемент със символ Np и атомен номер 93. Нептуният е радиоактивен метал, първият трансуранов елемент и член на групата на актинидите. Най-стабилният му изотоп, ²³⁷Np, е страничен продукт на ядрените реактори и производството на плутоний.

Нептуният е наречен на планетата Нептун, следващата планета след Уран, на която е наречен едноименният елемент. Открит е през 1940 г. в Радиационната лаборатория на Калифорнийския университет в Бъркли, когато учени получават изотопа ²³⁹Np (с период на полуразпад 2,4 дни) чрез бомбардиране на уран с бавнодвижещи се неутрони.

Информацията е взета от :https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D1%82%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B9