Мадарския конник

Ма̀дарският конник е средновековен барелеф, изсечен на отвесна скала близо до днешното село Мадара в Североизточна България. 

Обща характеристика

Мадарският конник е основен символ на обхващащия серия обекти с религиозно, културно и военно предназначение Национален историко-археологически резерват „Ма̀дара“. 

Описание

Мадарският конник е открит за съвременната наука и описан за първи път през 1872 г. от Феликс Каниц. Подробното изучаване на релефа изисква скеле, каквото е издигано през 1895, 1905 и 1954 г. 

Размерите на изображението са 2,6 m във височина и 3,1 m ширина в основата. Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Конникът е в ход надясно, в близка до естествената големина и с връхна дреха до коленете. 

Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче. Отдясно, над нивото на главата на коня, е изобразен орел с разперени криле. 

На 29 юни 2008 г. Мадарският конник бе официално избран за „глобален символ на България“