Всеки път, когато настъпвала вечерта, мама кенгурка Торбаланка въздъхвала. Защо ли въздъхвала тя? Защото отново трябвало да сложи малкия си син в леглото и да го люлее, люлее, люлее…
Кенгурчето привикнало да го люлеят. Иначе не заспивало. Щом майката се дръпнела от леглото, веднага надавало такъв крясък, такъв плач, че ушите си с памук трябва да запушваш.
Извикала майката горския доктор – Христофор. Разбрал доктора каква е работата и поклатил глава.
Тук никакви инжекции няма да помогнат. От такава болест може да се излекува …
– Сироп? – попита майката.
– Не.
– Хапче?
– Не.
– Компрес?
– Не. Какво говорите? Вашият болен няма да го спасят никакви сиропи, никакви хапчета, никакви компреси. Но не се отчайвайте. Аз вече не веднъж съм срещал такива болни. Всички оздравяха.
– Докторе, изписвайте Вашата чудесна рецепта и аз ще изтичам веднага в аптеката!
– Не е нужно да ходите в аптеката. За болестта, от която страда Вашето кенгурче има само едно средство
– трите най-интересни думи…
– Какво най? Какви интересни? Какви думи? – заразпитвала развълнувана майката.
Докторът нищо не отговорил и започнал да пише рецептата.
– Тук всичко е казано – казал той на прощаване.
Когато докторът си тръгнал, мама кенгурка сложила очилата, погледнала рецептата и прочела три думи:
– Имало едно време …
Кенгурчето веднага се успокоило и попитало:
– Какво станало? Мамо, разкажи ми, моля!
И майката започнала да разказва приказка:
– Имало едно време едно жабче, на което му се приискало сладолед …
Едва приказката свършила и кенгурчето сладко – сладко заспало. И му се присънило малкото зелено жабче, което изяло цели десет порции ескимо и едва не се превърнало в ледена шушулка…
На другата вечер кенгурчето само се съблякло, само легнало в постелята и търпеливо зачакало, кога майката накрая ще произнесе най-интересните думи, с които започват всички приказки на света.
Published: Apr 27, 2020
Latest Revision: Apr 27, 2020
Ourboox Unique Identifier: OB-796422
Copyright © 2020