Здравейте, приятели!

Представям Ви една приказка, любима на поколения малки и пораснали деца.

Посадил дядо ряпа.

Раснала ряпата, раснала, пораснала огромна ряпа.

Помъчил се дядото да я извади, дърпал-опъвал, дърпал-опъвал, ряпата се непоклаща.

Решил дядото да повика на помощ бабата.

Тича баба Мика, тича дядо хваща, двамата напъват, ряпата опъват, тя се непоклаща.

Решила баба Мика да извика на помощ внучката – Иглика.

Тича малката Иглика, тича – баба хваща.

Тримата напъват ряпата опъват – тя се непоклаща.

Припнала Иглика на помощ – Шаро вика.

Тича бързо Шаро, тича и се хваща.

Четирима напъват, ряпата опъват – тя се непоклаща.

Шарко пък на помощ викна и Писана.

Бърза и Писана, бърза Шаро хваща. Петима напъват, ряпапта опъват – тя се непоклаща.

Най-накрая Писана викна и Гризана. Тича малката Гризана, тича и се хваща. Дружно напъват, ряпата измъкват, вкъщи я замъкват.

Три дни яли, пили и се веселили.