Новелата за трите пръстена

С притчата за трите пръстена евреинът Мелхиседек се спасява от голяма опасност, готвена му от Саладин

Вие, мили дружки, трябва да знаете, че както глупостта често става причина някой да изпадне от благополучие в най-окаяно положение, така и умът може да помогне на мъдрия да се измъкне от голяма опасност и да се издигне на голямо и сигурно място. (…) Че разумът може да бъде причина за утеха, ще ви докажа, както обещах, с тази кратка новела.

С тези думи започва историята от Ден 1, разказана от Филомена

Филомена

Саладин, който благодарение на изключителната си храброст не само се издигнал от обикновен смъртен до султан на Вавилония, но и спечелил безброй победи над сарацинските и християнски владетели, прахосал цялата си хазна по войни и разкоши; веднъж му притрябвали много пари и докато си блъскал главата откъде да ги вземе – защото му трябвали веднага, – изведнъж се сетил за някакъв богат евреин на име Мелхиседек, който давал пари под лихва в Александрия. Саладин си помислил, че евреинът, стига да рече, би могъл да му помогне; но той бил такъв скъперник, че никога нямало да го направи доброволно, а Саладин не искал да си послужи с насилие.

Подтикван от нуждата, той продължил да размишлава как да накара евреина да му помогне; най-сетне – нямало как – все пак решил да прибегне до насилие, като го покрие с известно благоразумие. Заповядал да извикат евреина, посрешнал го най-любезно, поканил го и му казал: “Почтени човече, чувал съм мнозина да твърдят, че си много мъдър и разбираш добре божите работи; затова бих искал да чуя от теб коя от трите вери смяташ за истинска: юдейската ли, сарацинската ли или християнската?”

Ако си на мястото на евреина Мелхиседек, дали веднага ще побързаш да отговориш? Или ще се замислиш – дали пък въпросът не е капан?! Ако си хитър, а умът ти е остър като бръснач, вероятно ще забавиш отговора си и първо ще помислиш.

Евреинът, който наистина бил мъдър човек, се досетил веднага, че Саладин ще гледа да издебне и най-малката му грешка, за да я използва в свой интерес; затова, като поразмислил, решил, че най-добре ще стори, ако не похвали нито една от трите вери за сметка на останалите, за да не може Саладин да постигне целта си. И тъй като трябвало да даде такъв отговор, че да не си пострада, той напрегнал ума си, измислил бързо какво да каже и рекъл:

“Господарю, въпросът, който ми поставяте, е чудесен и за да разберете какво мисля аз, налага се да ви разкажа една приказка, която ви моля да изслушате. 

Неведнъж, ако не ме лъже паметта, съм чувал да разправят, че едно време живял богат и знатен човек, който наред с многобройните си скъпоценности съхранявал и един прекрасен, много скъп пръстен; тъй като желаел да му отдаде дължимото заради неговата стойност и изящество, предавайки го от поколение на поколение, той обявил да смятат за негов наследник този му син, на когото връчи пръстена, а останалите негови чада трябвало да го почитат и уважават като най-личен сред тях. Този, който получил пръстена, постъпил като баща си и спазил същия ред по отношение на своите потомци.

Така за кратко време пръстенът преминал от ръка на ръка у мнозина наследници, докато най-сетне попаднал у един човек, който имал трима синове;

и тримата били еднакво добри и хубави, и тримата били примерни и послушни, а бащата обичал еднакво и тримата. Младежите знаели за обичая, свързан с пръстена, и всеки един от тях, подтикван от желанието да бъде предпочетен пред останалите, молел престарелия си баща, преди да умре, да остави на него пръстена. Но този почтен и достоен човек обичал еднакво и тримата и не можел да реши на кого измежду тях да завещае пръстена; затова намислил да задоволи и тримата.

Извикал тайно един изкусен майстор и му поръчал да изработи още два подобни пръстена; те толкова приличали на първия, че самият той, който ги заръчал, трудно успявал да различи истинския. Умирайки, той връчил скрито по един пръстен на всекиго от синовете си. След смъртта на бащата всеки отделно почнал да предявява искания за наследството и за дължимата му почит и като не признавал това право на другите си двама братя, сочел за доказателство своя пръстен. Когато най-сетне установили, че и трите пръстена толкова си приличат, че не може да се познае кой е истинският, въпросът кой от тримата е пръв наследник останал нерешен и не е решен и до ден-днешен. Същото ще ви кажа, господарю мой, и за трите закона, дадени от бог-отец на трите народа, във връзка с който ми зададохте вашия въпрос. Всеки народ е убеден, че той е истинският наследник, че той притежава и истинския закон, но въпросът кой наистина го притежава остава открит, както при пръстените.”

Май Мелхиседек успял да се измъкне доста ловко от хитрия въпрос на Саладин – съгласен ли си?

Салдин разбрал, че евреинът съумял да се измъкне много ловко от клопката, в която той се готвил да го впримчи, затова решил да му разкрие от какво се нуждае и да го попита дали иска да му помогне. Така и направил: признал му и как възнамерявал да постъпи, ако Мелхиседек не му бил отговорил толкова умно. Евреинът му услужил веднага с необходимата сума. Не след дълго Саладин му я върнал изцяло и освен това го дарил със скъпи дарове; той продължил да поддържа с него най-приятелски отношения и го назначил при себе си на висока и почетна длъжност.

Винаги мисли, преди да отговориш!

На пръв поглед въпросът на Саладин би трябвало да има само един верен отговор – но можеш ли да избереш?! Всяка религия има своите достойнства, всяка религия е важна за хората, които я изповядват – ето защо трябва да уважаваме и да бъдем толерантни към всички – без значение кой каква религия изповядва! Така, както бащата не може да избере нито един от синовете си – защото и тримата са еднакво добри, еднакво хубави и силни – така е и с религиите в света! 

Виждаш ли как Мелхиседек успява да се измъкне благодарение на ума си! Никога не бързай да съдиш другите, давай шанс на хората и ги опознавай!