Забравеният рожден ден

Имало едно време на света един голям слон. Той живеел в зоопарка със своята слоница и малкото слонче, което се казвало Ялмар.
Таткото-слон бил огромен, мама-слоница била също голяма и даже за малкото слонче не бихме казали, че е малко. Съвсем малки слончета няма.
В един прекрасен ден мама-слоница и слончето син видели, че татко-слон стои на главата си.

– Какво става? – попитала мама-слоница.
– Мъча се нещо да си спомня, – отговорил татко-слон.
– Какво искаш да си спомниш?
– Ако знаех, – отговорил татко-слон – нямаше да се мъча да си спомня, нали така?
– Ялмар, – казала мама-слоница на сина си – изтичай бързо и се постарай да намериш какво е забравил татко ти.
И Ялмар изтичал по пътя. Качил се на невисокия хълм край бамбуковите дървета, приседнал да си почине и загледал как играят облачетата в небето.

Изведнъж му се счуло, че някой плаче. Плачел съвсем близко, но Ялмар не го виждал. И той казал:
– Не плачи! Искаш ли да ти помогна?
Плачът престанал.
– Кой си ти? – попитал Ялмар.
– Забравеният рожден ден. Но не знам чий.
– Ай! – каза Ялмар. – Това е беда! А имаш ли празнична торта?
– Разбира се! Може ли рожден ден без празнична торта! На моята има шест свещички, значи днес някой става на шест годинки.
„Колко е хубаво да си на шест години! – помисли си Ялмар. – Много хубаво! Почти толкова хубаво, колкото и да си на седем. Пет – не е лошо, дори и четири е добре. Но когато си на осем, вече си наполовина възрастен. И все пак най-добре е, когато си на шест“.
– Много ми е мъчно, – казал той. – Но с нищо не мога да ти помогна. Просто не знам кой е забравил своя рожден ден.
И Ялмар побързал да се прибере вкъщи. Когато се прибрал татко-слон вече не стоял на глава, а седял на масата и обядвал.

– Спомних си! – казал татко-слон. Така си и мислех, че е вчера, или утре, или днес. Така си и знаех.
– Какво днес? – попитал Ялмар.
– Че днес е твоят рожден ден! – казала мама-слоница, влизайки в стаята. Днес ти навършваш шест годинки.
Ялмар се развълнувал и изтичал бързо на невисокия хълм при бамбуковите дървета.
– Чуй! – извикал той. – Оказва се, че това е МОЯТ рожден ден. Днес аз ставам на шест години!
– Ура! – извикал забравеният рожден ден. – Ура, ура, ура!

Вечерта Ялмар получил празнична торта с шест свещички. Той вдигнал хобот и от веднъж духнал всички свещички.
„Това е страхотно! – помислил той. Чудесно е, когато си на шест години!“