“Заекът и костенурката”

Здравейте, мили приятели!

Представям ви една приказка 

“Заекът и костенурката”

 Заекът и костенурката били приятели, но той постоянно се смеел на костенурката, че била прекалено бавна.

 – Аз съм най-бързият бегач в цялата гора! И ако се състезаваме, аз ще завърша първи, а ти последна.

Заекът предизвикал костенурката да направят състезание по между си!

Костенурката  се съгласила на предизвикателството му и казала:

– Ти може да си най-бързия, но аз ще те бия с постоянство!

Още на следващия ден определи мястото и разстоянието и се разделили.

Стартирали и заекът побягнал с пълни сили!

Заекът бил много напред вече в състезанието като видял пред себе си леха със зеле. Решил, че костенурката няма да успее да го стигне и се спрял да похапне малко.

След като си хапнал, погледнал назад и видял, че костенурката дори и половината път не е минала. Тъй като се бил изморил вече, а и храната му дошла в повече, решил да полегне край едно дърво и да поспи.

Заспал той дълбоко и сънувал как печели състезанието. Минало се време и слънцето вече започнало да залязва, когато заекът се събудил и видял, че костенурката е вече на няколко стъпки от финалната линия.

Затичал се той да я догони, ала стигнал точно като прекосявала линията и костенурката го победила. – Понякога не най-бързият печели състезанието – казала му тя.

Каква е поуката от тази приказка, оставям на вас да разберете, мили приятели!

До нови срещи!