ПРИКАЗКА ЗА ВЪЛШЕБНАТА AРФА автор: М. Станкова

               Арфата е музикален инструмент от групата на струнните инструменти. Тя има струни, които издават звук като се дърпат с върховете на пръстите. Тя е един от най-старите  представители на групата струнни инструменти. Нейният звук е лек и нежен. Много красив  ефект при арфата  се получава когато се плъзгат ръцете по струните като вълните на морето.  В древността арфата е била много ценена, затова само аристократите свирили на нея.  Легендарният тракийски певец и музикант Орфей също е свирел на арфа.

Много композитори  обичат да използват  този вълшебен инструмент  в своите произведения.

https://www.youtube.com/watch?v=4mxWOnn2BQ8

Някога, много отдавна, когато богове и хора живеели заедно, на земята паднала една малка звезда. Тя била любимката на Луната. Била също и много любопитна. Всичко искала да види и да научи. И една нощ така се надвесила от небето, че загубила равновесие и тупнала в едно царство.

Любопитството й събудило царя на това царство. Той бил млад, хубав, много добър войн, но винаги тъжен. И точно тази нощ, царят се разхождал из градината си мрачен като облак. Искал да срещне истинска любов, а не откривал такава. Младият цар разказвал за любовта, която търси в стихове. Те били изпълнени с много нежни и красиви думи. Точно заради тези думи звездата се надвесила от небето. За да ги чуе по-добре. Тогава паднала. И понеже хората не трябвало да виждат жива звезда, тя се скрила зад едно дърво.

         А царят видял, че от небето пада нещо светещо, помислил, че е комета и не обърнал особено внимание. Скрита в сянката на дърветата звездата слушала тъжните думи. Станало й мъчно за този човек и понеже звездите могат да се преобразяват, тя се превърнала в нисичка, грозновата селска девойка, но със златни коси. Излязла на светло и двамата с царя се срещнали.

– Какво правиш в моята градина, девойко? – попитал царят.

– Изгубих си козата, Ваше Величество – отговорила звездата.

Един лунен лъч осветил косата й и тогава тя блеснала все едно, че била посипана със звезден прах. Царят онемял. Той изведнъж разбрал, че е намерил истинската любов. Веднага предложил на девойката да му стане жена. Тя се съгласила. Вдигнали голяма сватба.

Скоро мълвата за прекрасната коса на царицата се разнесла по целия свят. Отвсякъде идвали хора да я видят, макар и за миг.

Животът на звездата и царя сигурно би бил прекрасен, но Луната се поболяла от мъка по любимката си. Скрила се зад облаците и изобщо не се показвала. Нощите станали тъмни и страшни. Разбойници дебнели по пътищата, ограбвали закъснели пътници. Никой не се показвал от къщи щом Слънцето се скриело. А в малкото царство звездата също страдала. Тя вече имала две прекрасни деца, имала цялата любов на царя, но не била щастлива. Звездите са свикнали да живеят сред Вселената. Земята била толкова малка!

Една вечер звездата излязла в градината на двореца. Вдигнала очи към тъмното небе и запяла звездна песен – тиха и нежна.

Сякаш тръстики зашумели в мрака, сякаш потоци бълбукали, сякаш пеперуди размахали крила и топъл вятър залюлял тревите. Такава била песента на звездите. Неземна.

Луната чула песента на любимата си звезда. Бързо разместила облаците и погледнала надолу. Там, сред розовите храсти видяла своята придворна. Така се зарадвала! Спуснала един лунен лъч право в краката й. Звездата разбрала, че е дошло време да си ходи. Изтичала бързо в двореца, целунала двете си деца и напуснала земята. На другия ден царят търсил навсякъде своята съпруга, но нея я нямало.

Само в градината, сред розовите храсти стоял някакъв странен инструмент.

Когато подухнел вятър, косите издавали нежни звуци.

Приближил се царят, вгледал се и видял, че това са наистина косите на неговата любима съпруга. Докоснал ги с пръсти. Разнесла се тиха мелодия. Сякаш тръстиките зашумели, сякаш пеперуди пърхали с крила, потоци пеели и вятър галел тревите.

Царят прибрал този инструмент в съкровищницата си. Изнасял го само вечер и свирел на него.

Нарекъл го Арфа, защото така се казвала малката любопитна звезда, която паднала в неговата градина преди време.