„Българинът във възрожденския свят”

Съдържание

1. Добри Чинтулов – “Стани, стани, юнак балкански”

2. Добри Чинтулов – “Вятър ечи, Балкан стене”

3. Христо Ботев – “На прощаване в 1868 г.”

4. Иван Вазов – “Немили-недраги”

5. Иван Вазов – “Една българка”

6. Иван Вазов – “Опълченците на Шипка”

7. Иван Вазов – “Българският език”

1 глава

“Стани, стани, юнак баллкански”

    Автор на произведението е Добри Чинтулов. “Стани, стани, юнак балкански” е лирическо стихотворение, което се състои от десет строфи и съобразно съдържанието си може да се раздели на две – първа част(първа-пета строфа) и втора част(шеста-десета строфа). Героят на стихотворението е юнакът. В началото на стихотворението лирическият говорител се обръща към един герой – “юнак балкански”, в петата строфа е към колективния образ на бъдещите борци за свобода: “Станете, братя, вий станете…”, а в предпоследната е употребена думата “лев” (“лева наш балкански”). Стихотворението  изразява стремежите на българския народ към свобода.

2 глава

“Вятър ечи, Балкан стене”

Авторът на лирическото стихотворение е Добри Чинтулов. Състои се от десет строфи, от които най-известни и с най-висока художествена стойност са първите три. Героят във “Вятър ечи, Балкан стене” е юнакът. Още в началото се разбира, че е сам (“сам юнак на коня”). Той не е  обрисуван пряко и авторът дава възможност на читателя да изгради образа му. Стихотворението се отличава с голяма поетическа мощ, която произтича от неговия призивен характер.

3 глава

“На прощаване в 1868 г.”

Стихотворението е написано от Христо Ботев. “На прощаване” се дели на четири части – лирически увод, в който героят споделя какво е наложило житейския му избор; картината на смъртта като по-вероятен изход от борбата; картината на победното завръщане – мецтан, но малко вероятен завършек на творбата и лирически финал, от който се разбира, че за героя единствената награда е да бъде запомнен от народа като борец “за правда и свобода”. Лирическият говорител е бунтовникът. В произведението са представени и образите на майката, бащата, братята, либето, дружината и народа. Основният мотив се познава от заглавието – прошката и обичта. В произведението има много автобиографични моменти. Основна в стихотворението е темата за нравствения избор на бореца.

4 глава

“Немили-недраги”

Автор на повестта “Немили-недраги” е Иван Вазов. Произведението съдържа седемнадесет глави, всяка от които има своя тема и своя композиционна роля. Първа глава – експозиция, третата е идейно-емоционален център, а седемнадесетата – епилог. Странджата, Македонски, Хаджият, Попчето, Бръчков, Владиков са героите. В повестта са представени и реални образи – Левски и Баба Тонка.  Повествованието разказва за годините в навечерието на Априлското въстание и на Освобождението, а главният герой е българският хъш – герой и мъченик в името на своя висок идеал – свободата. Основният мотив е за изгнаничеството.

5 глава

“Една българка”

Разказът е написан от Иван Вазов и е създаден по действителен случай. Подзаглавието му е “Исторически епизод”, а мотото(епиграфът) е “Аферим, бабо, машаллах!”. Баба Илийца е главният образ в разказа. Лютибродчанките, Хасан ага, бунтовникът, калугерът Евтимий и Джамбалазът също са герои в произведението. Сюжетът стъпва на реални исторически събития, разиграли се около Челопек в Искърското дефиле. Описва подвига на една българка, която рискува живота си, за да спаси Ботев четник. В основата на разказа стоят темите за освободителната борбо и силата на българския дух. Присъстват и темите за робското страдание, за страха, унижението и смирението. Те са фонът, върху когото се очертава другата важна тема-за противодействието срещу потисниците. Темата за нравствения избор и за възнаграденото добро също се появяват.

“Една българка” се състои от шест части:

1. експозиция-представяне на време, място и герои.

2. завръзка, ретроспекция, първа среща с бунтовника.

3. развитие на действието-баба Илийца в манастира.

4. първа кулминация-баба Илийца преминава Искъра.

5. втора кулминация, втора среща с бунтовника.

6. развръзка на действието и епилог.

6 глава

“Опълченците на Шипка”

 Одата бива написана от Иван Вазов и е част от “Епопея на забравените”. Композицията е триделна. Има увод, в когото се излага авторовата теза; лиро-епически разказ, съдържащ факти и разсъждения за доказване на тезата, и закючение, затвърждаващо тезата. Композицията е допълнително усложнена, като всяка от трите части вътрешно се разполовява на две контрастни по съдържание подчасти.  Подзаглавието “11 август 1877 г.” е исторически конкретен и неопровержим факт за достоверността на случилото се. Героят е колективен – това са защитниците на прохода, показани в моментт на върховно изпитание. Основната тема е величието на човешкия дух. Друга важна тема е свързана с Балкана.

7 глава

“Българският език”

Автор на одата е Иван Вазов. Състои се от осем четиристишни строфи, които биват разделени на три части. В първата част(началните три строфи) авторът излага и защитава тезата си, че езикът ни е свещен и прекрасен, рецта ни е гъвкава, звънлива, съставена от звуци сладки, руйни тонове, изразивост жива. Във втората част(следващите три строфи) е изложена тезата на опонентите, която е противоположна на тезата на лирическия говорител. За хулителите на българския език той е беден и груб, непозволяващ да се изразява творческа мисъл, да се създават поетически произведения – за груб брътвеж те само бил орисал. В третата част(последните две строфи) поетът изразява силна гражданска позиция и поема творческата отговорност да обори всички клетви. Основният герой е българският език, а предателите и хулителите са събирателен образ. Основната тема е защитата на националната идея, а с нея е свързана и още една – темата за чуждопоклондтвото.