Елизабет II

1.Биография

Елизабет II (на английски: Elizabeth II), пълно име Елизабет Александра Мери (Elizabeth Alexandra Mary) е кралица и държавен глава на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на 15 страни от Общността на нациите (включително Канада, Австралия и Нова Зеландия).

Елизабет II е родена на 21 април 1926 г. Тя е по-голямата от двете дъщери на Джордж VI и Елизабет Боуз-Лайън. През 1947 г. се жени за далечния си братовчед Филип Маунтбатън. Имат 4 деца: Чарлз (принц на Уелс), принцеса Ан, принц Андрю и принц Едуард. Елизабет управлява от 1952 г.

След 2-те световни войни монархията като институция почти изчезва в Европа. Остават 10 монархии, 7 от които се намират в роднински връзки с Елизабет. Тя е най-пътуващият държавен глава в света. Одобрява превръщането на империята в общност, казвайки, че това е „изгодна и цивилизована метаморфоза“. Неделимостта на короната е изоставена през 1953 г. и титлата „глава на общността“ е прибавена към многобройните титли на кралицата.

Пътуванията на Елизабет ѝ печелят любовта на поданиците ѝ. Тя е посрещана с топлота и ентусиазъм при всяко свое посещение извън Кралството.

Елизабет успява да държи обществеността на разстояние от личния си живот. Тя е първият монарх, който изпраща децата си в интернати, за да ги спаси от вечно дебнещите медии. Има силно развито чувство за дълг и прилежност и ръководи умело и ефективно кралските дела. Нейните познания относно световната обстановка са толкова големи, че Уинстън Чърчил заявява при оттеглянето си: „Аз несъмнено ще съветвам моя наследник да си подготвя домашното старателно преди аудиенция при кралицата“. Чърчил е бил министър и премиер при 4 монарси и е впечатлен и възхитен от знанията и остроумието на Елизабет. Тя притежава чувство за хумор, което ѝ помага да се държи достойно в обществото.

2.Ранен живот

Елизабет е родена рано сутринта на 21 април 1926 г. по време на управлението на нейния дядо по бащина линия, крал Джордж V. Баща ѝ, херцогът на Йорк (по-късно крал Джордж VI), е вторият син на краля. Майка ѝ, херцогинята на Йорк (по-късно кралица Елизабет Боуз-Лайън), е най-малката дъщеря на шотландския аристократ Клод Джордж Боус-Лайън, граф на Стратмор и Кингхорн. Тя се ражда чрез Цезарово сечение в къщата на дядо ѝ по майчина линия в Мейфеър.^[7] Покръстена е от англиканския архиепископ йоркски Космо Гордън Ланг в частен параклис на Бъкингамския дворец на 29 май и е наречена Елизабет в чест на майка си. Позната като „Лилибет“ в тесен семеен кръг,както тя самата се нарича като малка, тя се радва на вниманието на дядо си Джордж V и по време на тежкото му боледуване през 1929 г. нейните чести посещения се отразяват в пресата и по-късните биографи като вдигащи духа на дядо ѝ и помагащи за бързото му оздравяване.

Сестрата на Елизабет, Маргарет, се ражда през 1930 г. Двете принцеси се образоват у дома под надзора на майка си и възпитателката Марион Крофорд.Уроците им се фокусират върху историята, езиците, литературата и музиката.През 1950 г. Крофорд публикува биография на детските години на Елизабет и Маргарет, озаглавена Малките принцеси, което разтревожва кралското семейство. Книгата описва любовта на Елизабет към конете и кучетата, нейната подреденост и отношението на отговорност.Други хора потвърждават тези наблюдения: Уинстън Чърчил описва Елизабет като „имаща израз на авторитет, удивителен за дете“, когато е на две годинки. Братовчедка ѝ, Маргарет Роудс, я описва като „весело малко момиченце, но в корените си разумно и с добро поведение“.