Дипломатическа подготовкa

Oтзвука от потушаването на Априлското въстание.

Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на единадесетата Руско-Турска война, довела до Освобождението на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-Турската Освободителна война.

Априлското въстание изиграва и ролята на буржоазно-демократична революция, която е последвана от война, с която се слага край на османския феодализъм, а новосъздадената българска държава поема по пътя на капиталистическото развитие и отваря вратите за развитие на буржоазията.

Карта на най-значителните действия по време на Априлското въстание

Цариградската конференция

Обсъждат се различни аспекти на Източната криза и се търсят взаимно приемливи решения. Единодушно се приема да бъдат създадени две автономни български държави – Източна България с център Търново и Западна – с център София. През Цариградска конференция дек. 1876 – ян. 1877 г.март 1877 г. в документ, известен като Лондонския протокол, Великите сили припомнят на Османската империя договореното и я приканват да го реализира. Тя обаче отказва. Така към поредицата от събития, които очертават ескалацията в търсенето на решение за българската независимост, се прибавя и провалът на Цариградската конференция.

Участници в Цариградската конференция

Договореностите между Русия и Австрия

Райхщадското споразумение е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката на Руско-турската война (1877 – 1878)

На 26 юни 1876 година руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Дюла Андраши в замъка Райхщад в Бохемия , откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях споразумение – Райхщадско споразумение. Предмет на обсъждане е вероятното избухване на руско-турска война поради изострената обстановка на Балканите, възможните резултати и различните сценарии за всеки резултат.

Замъкът Райхщад

 Войната (1877-1878г.)

. На 12.04.1877 г. император Александър ІІ обявява война на Турция. Военните действия се водят на два фронта – Кавказки и Дунавски. В Дунавската армия се включва и Българското опълчение, нараснало от 6 на 12 дружини с около 10 хил. души със Самарското знаме и под командването на ген. Столетов.

12 Април/24 Април 1877г.

Преминаването на Дунав и разделянето на руската армия на три части

На 15.06.1877 г. руската армия форсира успешно Дунава при Свищов и се разделя на три отряда – Източен, под командването на княз Александър Александрович, от около 70 хил. души – насочени срещу укрепения четириъгълник Русе, Силистра, Шумен и Варна; Западен отряд от около 35 хил. души, под командването на ген. Криденер, тръгва към Видинската крепост, и Преден отряд с численост 12 хил. души, начело с ген. Гурко – за Търново, Балкана, Пловдив и Одрин.

Посрещане на Руските войски в Свищов

Освобождаването на Стара Загора

По време на Руско – турската война /1877-1878 г./, на 31 юли 1877 г. при Стара Загора се води ожесточена битка. Упоритата няколкочасова съпротива на руската войска и Българското опълчение задържа настъпващите турци и дава възможност на част от населението да се изтегли на север, към Балкана. След оттеглянето на защитниците към връх Шипка, останалите в града казаци и опълченци се барикадират в отделни къщи. Отбраната продължава до 1 август, когато целият град е опожарен и разграбен от войската на Сюлейман паша. По исторически сведения загиват около 14 500 невинни българи.

Боевете при Шипка август 1877г.

Епичните боеве се водят на най-високите точки на Шипченския проход – връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо от 21 до 23 август 1877 г. между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След боя при Стара Загора Сюлейман паша, след като попълва армията си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва войската си (27 000 редовна войска – без башибозука, и 34 оръдия) към преминаване на Шипченския проход. На 19 август ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини – 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления „са крайно необходими“. Но ген. Радецки, чиито войски са разположени на фронта от Севлиево до гр. Елена, счита, че придвижването на турците към Шипченския проход е само демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (днес гр. Омуртаг).
В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично – по своята самоотверженост и смелост не отстъпват на руските вoйници. На 21 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 атаки.

На следващия ден турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната. Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават шест табора подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души.

Примирие от края на януари 1878г.

На 11.12.1877 г. Осман паша в Плевен капитулира и се предава. На 28.12.1877 г. е освободена София, на 04.01.1878 г. – Пловдив., на 08.01.1878 г. – Одрин.

Турското правителство иска примирие, подписано на 19.01.1878 г. в Одрин.

Одринското примирие

Край на войната

На 19 февруари (03 март) 1878 г. е подписан и Санстефанския прелиминарен договор, който фактически слага край на войната. Турция приема българско княжество с граници – според решенията на Цариградската конференция, включващи етническите територии на българската нация. Но Великите сили налагат свикването на международна конференция.

Берлински мирен договор

На 13 юли 1878 г. (1 юли по стар стил) в Берлин е подписан прословутият Берлински договор, който завинаги променя облика на България и околните страни.

Берлинският договор урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война (1877-1878). Заключителен документ е на започналия на 13 (1) юни 1878 г. Берлински конгрес.