Руско-турската освободителна война

I.Дипломатическа подготовка на войната

1.Кървавото потушаване на Априлското въстание предизвиква силен отзвук в много страни. Великите сили изпращат анкетни комисии в българските земи, чиито представители изнасят пред европейската и световна общественост ужасяващи факти за национален геноцид.

2.Цариградската конференция

През декември 1876 г. е свикана Цариградската конференция. Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Османската империя.

II.Подготовка на войната

1.През януари 1877 г се подписва тайна конвенция между Русия и Австро Унгария , според която Русия получава свобода за действие срещу Турция и предвижда създаване на неголяма независима българска държава. Още: Австро Унгария да анексира Босна и Херцеговина, а Русия да върне властта си в Южна Бесарабия

-В същото време Великите сили опитват още веднъж да уредят по мирен начин Източния въпрос, но отново без успех. С това започнала подготовката на Русия за война окончателно.През април 1877 г е подписана военна конвенция, според която Румъния се присъединява към Русия в предстоящата война.

III.Начало на войната

1.На 24.04.1877 г в гр Кишинев е прочетен манифест на император Александър II, с който се обявява война на Турция. До началото на юни 1877 г привършва предислокацията на всички руски сили.

2.Преминаването на река Дунав

-В района на Свищов е извършено главното форсиране на р Дунав. До края на деня реката е премината от 25 000 войници и е изграден плацдарм(място за събиране на войските) на десния бряг.На 29.06.1877 г е освободен гр Свищов, а до края на юни броя на войниците преминали Дунав достига 100 000 души.

3.Организиране на три отряда:

а)Източен (75 000 д.) под командването на престолонаследника Александър Александрович

б)Западен (35 000 д) под командването на ген. Криденер в)Преден (12 000 д) под командването на ген Гурко, където е и българското опълчение.Източният отряд трябвало да настъпи към Русе и да блокира големите крепости Русе, Разград, Шумен, Силистра. Западния отряд се насочил към Никопол, а Предният към Търново

4.Боевете при Шипка

-Напредването на руската войска и българското опълчение било сравнително леко,превзети били Стара и Нова Загора. Именно там станали първите насрещни боеве с настъпващата турска армия.На 30 и 31.07.1877 г се водели ожесточени боеве край тези градове. Тези боеве спомогнали за укрепата на Шипченския проход и неговата отбрана откъм юг. Отбраната била поверена на 36-ти пехотен Орловски полк и на 5 български дружини с обща численост 5500 души и 27 оръдия.

-Между 21 и 25.08.1877 г на Шипченския проход се водели ожесточени сражения. На 22.08.1877 г, критичният ден в отбраната, освен опълченците се включили и около 200 български доброволци. На 23.08.1877 г турците предприели шест атаки, като се стараели да обкръжат защитниците на прохода и прекъснат пътя за Габрово. Привечер, когато силите на българските опълченци и руските войни били на превършване, в отбраната се включили подкрепления, изпратени от ген.Радецки.

IV.Приносът на българите във войната.

Дейното участие на българите във войната, проявило забележителни военни качества в боевете при Стара,Нова Загора и при Шипка.

Участвали в многобройни отряди, които извършвали разузнавателна работа, охранявали различни обекти и се сражавали се храбро…

Така в хода на освободителната война се развило силно национално движение за обединяване на българите. Народът дал своя макар и скромен принос в разгрома на Турция, за националното освобождение на България.

“Те заслужиха своята свобода!Те заслужиха и жертвите,които руснаците направиха”

Ген.Скобелев

V.Краят на войната

1.Санстефанският мирен договор

-На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.
2.Берлинският мирен договор

-На 13 юли 1878 г. Великите сили подписват Берлинския договор, който променя разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. и определя бъдещето на Балканите.Най-силно ощетена от него е България, на която е оставена територията между Дунав, Стара планина и Софийския санджак. Новата българска държава е поставена във васална зависимост от Османската империя и е задължена да й плаща годишен данък. Въпреки това

България получава право да има своя войска, а на Османската империя й е забранено да влиза в нашите земи.

Санстефанска България