Руско-турска война

1.Дипломатическа подготовка на войната

-Чрез поредица от срещи в Цариград,Будапеща,Виена и Лондон Русия сключва двустранни договори със Сърбия,Черна гора,Румъния и неутралитет с Австро-Унгария.

а)Поводът за войната е Въстанието в Босна и Херцеговина (1875), Априлското въстание в България (1876) и Сръбско-турската война (1876).

б)Жестокото потушаване на Априлското въстание и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция.

в)Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили.

г)Съгласно предварителните договорености между Русия и Австро-Унгария,както и между Русия и Великобритания, няколко месеца по-късно Великите сили се събират, за да оформят окончателния договор по време на Берлинския конгрес. Берлинският договор от 1/13 юли 1878 между Великите сили и Османската империя ревизира Санстефанския и в началото на 1879 е потвърден с Цариградския договор между Русия и Османската империя.

 Паметникът на свободата на връх Шипка

2.Войната(1877-1878г.)

а)Войната е обявена на 12.04.1877,десета в поредицата от Руско-турски войни.Река Дунав се форсира при Свищов на 15.06.1877г. от руски сили,след това се разделя на 3 части.

-Западна част: Ръководи се от ген.Николай Криденер;Задачата на 35 хил. група е да овладее Никопол и да развие настъпление в западна посока.

Ген.Николай Криденер

-Предна част: Превождана от гeн.Йосиф Гурко;Отрядът,наброяващ 12хил.бойци,между които и българските опълченци,трябвало да настъпи по посока Търново и проходите в централната част на Балкана.

Ген.Йосиф Гурко

-Източна част: Водена от Александър III Александрович.Източният отряд в състав от 70хил. души има задача да напредне на изотк и да блокира големите военни бази Разград,Шумен и Варна,без да прави опити за тяхното превземане.

Александър III Александрович

3.Борбата при Шипка

Защитниците на Шипка-българи и руси допринасят по категоричен начин за успешния изход от войната.Отбраната е поверенеа на ген.Николай Столетов.

Ген. Николай Столетов

Защитницте са около 5500 души,които се борят срещу 30-хилядната войска на Сюлейман паша.

На 7 юни 1877 Шипка е в ръцете на руската армия.

–

Боят на 9/21 август: През нощта частите от колоната на Реджеб паша се придвижват към връх Малък Бедек и около 7 ч. отхвърлят руските постове, изграждат позиция и разполагат батарея. Към 8 ч. атакуват руските позиции на връх Свети Никола. Нападението е отблъснато от пехотата и Стоманената батарея.

4.Край на войната

а)Санстефански мирен договор

–Санстефанският предварителен мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България.

Подписване на Санстефанския мирен договор от граф Игнатиев

б)Берлински договор

-Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г. е международен договор, който урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война (1877 – 1878). Договорът е заключителният документ от Берлинския конгрес и е подписан точно месец след началото на тази среща на представителите на Великите сили – на 13 юни същата година в двореца Радзвил.

Териториите, отредени на България според Берлинския договор

Териториите, отредени на България според Цариградската конференция в края на 1876 (горе), Санстефанския и Берлинския договор (долу)