Руско – турска война

I – Дипломатическа подготовка

1.Отзвукът от Априлското въстание

Кървавото потушаване на Априлското въстание предизвиква силен отзвук в много страни. Великите сили изпращат анкетни комисии в българските земи, чиито представители изнасят пред европейската и световна общественост ужасяващи факти за национален геноцид.

2.Договаряния между държавите и Цариградската конференция

След поражението в Кримската война и Парижкия мирен договор от 1856г Русия била лишена от възможността да се меси активно в решаването на източния въпрос,но през 1876 г императорското правителство вижда възможност за възстановяване на военно политическото присъствие на Русия в Черно море, Проливите и Средиземно море.

На състоялата се в гр.Райхщадт на 08.07.1876г среща между руския и австро-унгарския императори било решено да бъде гарантирана териториалната цялост на Сърбия, а България, Румъния и Албания да са назависими държави или автономни провинции на Турция.

2.Договаряния между държавите и Цариградската конференция

В Турция по същото време става преврат и на мястото на султан Абдул Азис застава Абдул Хамид II . Турските войски вземат превес във войната със Сърбия и се готвят да нападнат Белград. Стига се до решението за свикване на посланическа конференция на Великите сили за решаване на Източния въпрос.

На 21.12.1876 г изработеният проект от Великите сили бил отхвърлен и войната била неизбежна.

Състав на Цариградската конференция:

Прави: граф дьо Муи (секретар),барон Хайнрих фон Каличе, лорд Солсбъри,граф Жан-Батист дьо Шодорди. Седнали: граф Луиджи Корти,граф Франсоа дьо Бургоан,сър Хенри Елиът,граф Николай Игнатиев,барон Карл фон Вертер, граф Ференц Зичи

II – Войната (1877-1878г.)

1.Начало на войната

През януари 1877 г се подписва тайна конвенция между Русия и Австро Унгария ,според която Русия получава свобода за действие срещу Турция и предвижда създаване на неголяма независима българска държава.Османското правителство отхвърля Лондонския протокол на Великите сили с предложения за реформи в империята.В отговор на 12/24 април 1877г. с издаден в Кишинев манифест на император Александър II,Русия обявява война на Османската империя.

Целите на Русия били разгромяване на турските сили на Балканите, излизане на бреговете на Босфора и насочване към Цариград.

2.Руската армия

Река Дунав преминават при Свищов на 15.06.1877г,като след това основните руски сили се разделят на 3:

2.1: Западна част,ръководена от ген.Николай Криденер (1),състояща се от 35хил.души.Основна цел е да овладее Никопол и да навлезе в западните земи.

2.2: Предна част,ръководена от ген.Йосиф Гурко(2),състояща се от 12хил.души.Трябвало да настъпят по посока на  Търново.

2.3: Източна част,ръководена от Александър III Алесандрович(3),състояща се от 70хил. души.Тяхната задача е да настъпят от изток и да блокират военните бази Разград,Русе,Шумен и Варна,без да правят опити за тяхното превземане.

 1     3

2

3.Ход на войната

На 7 юли войските влизат във Велико Търново,а на 16 юли преминават Стара Планина,докато Западният отряд превзема Никопол.Следват борби за Плевен и Шипка.

Войската е поверена на ген.Николай Столетов,като 5500 Шипченски защитници се борят срещу 30-хилядната войска на Сюлейман паша.На 7 юни 1877г Шипка е в ръцете на руската армия.

Обсадата над Плевен е най-дългото военно действие по време на войната.Обсадата е поверена на ген.Едуард Тотлебен.Опитът за пробив от Сюлейман паша е неуспешен и градът е превзет от руските войски.

Следват битки при Арабаконак,Правец и Етрополе.На 16 януари е превзет Пловдив,а на 20 януари руснаците навлизат в Одрин.

Одринското примирие,подписано на 19/31 януари 1878 г. между Русия и Османската империя прекратява военните действия.

III – Край на войната

1.Санстефански мирен договор

Предварителния договор,одобрен от Великите сили,е подписан на 03.03.1878г между Русия и Османската империя,прекратявайки всякакви военни действия.

2.Берлински мирен договор

Подписан е на 1/13.07.1878г в Берлин.

България се дели на 5 части: Васално княжество България,Източна Румелия,градовете Пирот и Враня се дават на Сърбия,Северна Добруджа – на Румъния,Македония и Тракия – на Османската империя.