Васил Левски

Истинското име на Васил Левски е Васил Иванов Кунчев. Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско робство.
В. Левски създава Вътрешната революционна организация (ВРО) – основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание.На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата Българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на Българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името Левски. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана през 1867 г. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората Българска легия на Раковски (1867-1868).Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из Българските земи. На 1 май 1869 г. Апостола започва втората си обиколка в Българските земи, вече като официален представител на Привременното правителство на Балкана. По време на тази обиколка Левски поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация (ВРО).В края на август 1869 г. Левски отива в Букурещ и се включва активно в живота на Българската емиграция.
През май 1870 г. Левски се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетска мрежа. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна ВРО. За столица на ВРО е обявен Ловеч, а комитетът в този град е обявен за БРЦК. В запазената документация и в печата на организацията той е наричан още Привременно правителство на България.
На 27 декември 1872 г. е издаден от поп Кръстю Никифоров и бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче. Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд и обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. в околностите на София.