Златка

Обитава планинските райони, в Лудогорието вероятно е изчезнала. Числеността бързо намалява през последните 30 години [1, 2, Анкета с горските стопанства – 1989]. През 80-те години на XX в. е около 3000 индивида

Отрицателно действащи фактори. Интензивните възобновителни сечи и реконструкции в старите гори през последните 50 години.  Изолиране на популациите (странджанската е критично застрашена) и изместването й от бялката. Инцидентите по пътищата и бракониерството.

Предприети мерки за опазване. Видът и местообитанията му са защитени по ЗБР. Включен е в ЧКБ (1985) като застрашен. Обявяването на обширни национални и природни паркове, обитавани от 20% от популацията.

                Европейски лалугер

  Разпространение и численост в България. Среща се в цялата страна, в планините до 2500 m н.в. . В средата на ХХ в. при благоприятни условия плътността е достигала 16–35 индивида/ha, а на места – до 65 индивида .Съвременните данни показват съществен спад в числеността и/или намаляване на заселената площ и изчезването му в отделни локалитети.

Отрицателно действащи фактори. Разораване на целинни земи и създаване на големи масиви орни площи, застрояване, залесяване, пряко преследване. Намаляване на пасищното скотовъдство и най-вече на овцевъдството.

Предприети мерки за опазване. Включен е в ЗБР, Приложение 2. Част от планинските популации са в границите на НП “Рила” и НП “Централен Балкан”. Планирането на мрежата от защитени територии по НАТУРА 2000 е съобразено със състоянието на вида. Включен е в Национална система за мониторинг на биологичното разнообразие. Мониторинг се осъществява в НП “Централен Балкан”, НП “Рила” и Родопите.

Разработени са информационни материали (плакати, диплянки, табла) за необходимостта от опазването му.

                             УМБРА

                  Разред Щукоподобни

     Разпространение и численост в България. В миналото видът се е срещал в повечето блата около р. Дунав . След това дълго време (над 80 г.) не е бил регистриран и затова не е включван в обзорните публикации за ихтиофауната на България . През 2004 г. е установен отново в ез. Сребърна и в канала, свързващ езерото с р. Дунав . Липсват данни за състоянието на българската популация.

Отрицателно действащи фактори. Загуба (деградация) на местообитанията, свързана с пресушаване на блатата и заблатените райони; замърсяване на водите.

Предприети мерки за опазване. Единственото находище на вида в страната попада в границите на биосферен резерват “Сребърна”.

                       Речна змиорка

   Разпространение и численост в България. В миналото се е срещал в р. Дунав, прилежащите й блата и някои от притоците й; Созополския залив, р. Камчия и повечето от крайморските езера; реките Марица и Тунджа и прилежащите им блата. Улавян е и в някои от вътрешните блата – Баташкото и Стралджанското, като последното е представлявало най-голямото находище на вида в страната. След 50-те години на XX в., вследствие на масово пресушаване на блатата, видът изчезва в голяма част от находищата си.

Отрицателно действащи фактори. Хидротехническото строителство и напречното преграждане на реките, пресушаването на влажните зони, замърсяването на водите.

Предприети мерки за опазване. Видът е включен в ЧКБ (1985).

                    Къдроглав пеликан

    Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. В миналото гнездови колонии е имало по Дунавското и Черноморското крайбрежие и в Стралджанското блато. От средата на XX в. гнезди само в езерото Сребърна (през периода 1954–2005 г. между 29 и 128, средно 67 двойки). По време на миграцията и през зимата се среща по Черноморското крайбрежие и по-рядко във вътрешност

Отрицателно действащи фактори. В местата за размножаване: заплаха от хищници и диви свине, преследване (в миналото), пожари в тръстиковите масиви, много ниски температури, нарушаване целостта на гнездовищата в резултат на необичайно високо водно ниво. По време на миграция и зимуване: сблъсъци с електропроводи, отстрел , омазутяване на оперението.

Предприети мерки за опазване. Защитен вид от 1962 г.; включен в ЧКБ (1985). Изготвен е международен план за опазването му, има добра осведоменост на населението, провеждат се мониторинг и изследвания върху биологията и екологията му, изготвен е План за управление на резервата “Сребърна”.

                  ЮЖЕН БЕЛОГРЪД КЪЛВАЧ

Разпространение и численост в България. Постоянен. До средата на 20 в. се е срещал във всички планини. Около 1980 г. са потвърдени находища в някои планини. Гнезди в Централна и Западна Стара планина, Средна гора, Рила, Пирин, Западни Родопи, Странджа и в няколко изолирани находища.

Отрицателно действащи фактори. Изсичането на старите широколистни гори, фрагментацията им и санитарните сечи. Тясната специализация към храна и местообитание. Конкуренцията, главно на черния кълвач.

Предприети мерки за опазване. Видът и местообитанията му са защитени по ЗБР. Обявени са НП “Централен Балкан”, “Пирин” и “Рила” и ПП “Странджа”, “Рилски манастир”, “Българка” и “Витоша”, където гнезди над 60% от популацията.

              Жълтоклюна хайдушка гарга

   Отрицателно действащи фактори. Промяна на хранителните местообитания (израстване на висока трева по пасища и ливади) след замирането на пасищното животновъдство. Обрастване на входовете и изхвърляне на отпадъци в пропастите. Отстрел, безпокойство от пещерняци и скални катерачи в местата за гнездене. Вероятно химични препарати и тежки метали.

  Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. По-голямата част от гнездовите находища са в защитени територии.

  Необходими мерки за опазване. Промяна на селскостопанските практики. Информационна кампания сред ловци, местни жители, пещерняци и скални катерачи.

            КЪСОПРЪСТА ЧУЧУЛИГА

  Гнездещо-прелетнен и преминаващ вид, в миналото широко разпространен в цялата страна, но само на места многоброен – край с. Огняново (Пазарджишко), с. Кошарево (Пернишко) и по южните склонове на Еминска планина. 

 Отрицателно действащи фактори. Разораване на степните съобщества и пасищата и превръщането им в обработваеми земи, овощни градини, лозя, застроени площи и др. Създаване на горски култури в местообитания на вида. Бракониерство при международен ловен туризъм.

Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Специални мерки за опазването не са предприети. Част от находищата попадат в защитени територии – резерватите “Калиакра” и “Ропотамо”, ЗМ “Яйлата” и др.

райони с оптимални местообитания. В редица от старите находища не е установена през последните 10 години. Числеността намалява и се оценява на около 10 000–12 000 двойки.

              ЮЖНА БЛАТНА КОСТЕНУРКА

  Разпространение и численост в България.В Петричко-Санданската котловина, Източните Родопи, южните части от долините на Марица и Тунджа, Хасковско, Сакар, Средецко и приустиевите части на реките, вливащи се в Черно море южно от Ропотамо. В известните до 1985 г. находища, общата численост на вида в страната е преценена на 600–1000 индивида.

   Отрицателно действащи фактори. Пресушаването на обитаваните водоеми, замърсяването им с нефтопродукти и др. Убиване от въдичари, удавяне в риболовни мрежи, събиране от колекционери. Напоследък и заселването на водоемите с американския вид червенобуза блатна костенурка (Trachemys scripta), която се предлага в зоомагазините и често се пуска в природата.

Предприети мерки за опазване. Включен в ЧКБ (1985) в категория “застрашен”. Част от популациите по Черноморското крайбрежие обитават защитени територии. Изобразена на плакат за защитените видове влечуги (1998). Много от находищата попадат в мрежата от защитени територии НАТУРА 2000.

Мислим за природата на  България