Попи

Пак беше време за училище. Мряза училище.

Аз просто най-много в света искам да полетя при мама и тате. Те винаги са някъде на далеч. От детската градина още се желая да ги видя.

Помня, че всички започнаха да си тръгнат от детската градина, но аз бях спряна от Томи.

— Къде оттиваш, глупачка? — Томи ме попита.

— В къщи да видя мама и тате — Аз отговорих.

Томи се посмя. — Ти нямаш родители, тъпанарчка! Кои хора ще искат тъкава снежинка като теб?

Започнах да плача и затичах до вкищи.

Вкъщи видях едно малко листче което пишеше:

Мила моя Попи,

       Само искам да кажем, че те обичаме най-много в света. Ти си наща светлина, коята бе открадната. Ние сме на ваканция за десет години. Ще те видим, надяваме се.

Обичаме те,

                  Мама и Тате

Обърнах писмото да видя малко кутийче залапено до писмото.  Думите НЕ ОТВАРЯ СЕГА, САМО СЛЕД ДЕСЕТ ГОДИНИ бяха написани на кутийката.