ЯНУАРИ
Януари е първият месец от годината според григорианския календар и има 31 дни.
Името на месеца идва от латински Iānuārius, месецът на Янус, римският бог на вратите и проходите, на Слънцето и светлината, както и на всяко начало и край.
Старото българско име на януари е Голям Сечко, тъй като големият студ пресича всякаква земеделска дейност. Старото славянско название на месеца е просинець. Прабългарите наричали този месец Алем.
Февруари
Февруари е името на втория месец от годината според григорианския календар. Той съдържа 28 дни, а през високосните години – 29.
Името на месеца произлиза от латински (Februarius). Първоначалното значение е било очистителен (месец), тъй като в древен Рим по това време са се извършвали жертвоприношения за очистване от греховете.
В българските народни говори е разпространено названието Малък Сечко (в по-стар вариант: Малък Сечен), понеже февруари има само 28 дни, за разлика от Голям Сечко (януари), който винаги има 31 дни. Старото славянско название на месеца е сѣчень. Прабългарите наричали този месец Тутом.
МАРТ
Март е третият месец от годината според григорианския календар и има 31 дни. Той е кръстен на древноримския бог на войната Марс.
В Древен Рим март е бил наричан Martius, по името на древноримския бог на войната Марс. Затова и този месец се е смятал за особено благоприятен за военни действия. В древна Елада, март е бил известен като Anthesterion.
Прабългарите наричали този месец Читем, а славяните соухы, тъй като през този месец падат най-малко валежи.
АПРИЛ
Април е името на четвъртия месец според Григорианския календар и има 30 дни.
Думата идва от латинското Aprilis (aprio означава отварям – пролетта се „отваря“). Старото славянско име на този месец е билo брѣзовъ т.е. брезов, понеже през този месец се разлистват брезите.
В ирландския календар този месец се казва Aibreán и е третият и последен пролетен месец.
Прабългарите наричали този месец Твирем.
МАЙ
Май е името на петия месец от годината според Григорианския календар. Той има 31 дни.
Месец май е кръстен или на древноримската богиня Мая, или на древноримската богиня на плодородието Бона Деа, чийто празник е бил през май.
Старото славянско име на този месец е било трѣвенъ т.е. тревен, буквално „тревен месец“; месец, през който пониква тревата.
Прабългарите наричали този месец Вечем. Има и други източници, които назовават масец май с името Сретен, и твърдят, че така са го наричали прабългарите.
ЮНИ
Юни е името на шестия месец от годината според Григорианския календар. Той има 30 дни.
Месец юни е кръстен на древноримската богиня Юнона, съпругата на Юпитер.
Старото славянско име на месеца е било изокъ (изок). Така се е наричало насекомото жетвар, което се появява масово през този месец и напада посевите.
ЮЛИ
Юли е името на седмия месец от годината според Григорианския календар. Той има 31 дни.
Месец юли е кръстен на римския политик Юлий Цезар, тъй като той се е родил през този месец. На латински месецът е бил известен като квинтилис, тъй като е петият месец според римския календар, който започва през март.
Старото славянско име на месеца е било чръвенъ (червен). Това название е свързано с вид червей, който хората събирали през този месец, за да направят от него червена боя.
Прабългарите наричали седмия месец в годината Сетем.
АВГУСТ
Август е името на осмия месец от годината според Григорианския календар. Той има 31 дни.
Месец август е наречен на Октавиан Август, първия римски император. През 8 г. пр.н.е. с постановление на римския сенат месец секстилий е преименуван в август на името на императора.
Месецът има 31 дена, защото императорът искал неговият месец да има толкова дни, колкото и юли, месецът на Юлий Цезар. На латински месецът е бил известен като секстилий, тъй като е шестият месец според римския календар, който започва през март.
Август означава буквално „божествен, възвеличан“.
Старото славянско име на месеца е било заревъ (зарев), понеже според една теория елените се намират в любовния си период по това време и реват силно.
СЕПТЕМВРИ
Септември е деветият месец от годината според Григорианския календар и има 30 дни.
Името му произлиза от латинската дума за седем – septem, тъй като е седмият месец според римския календар, който започва през март. С въвеждането на Юлианския календар за начало на годината се определя датата 1 януари и септември става девети месец.
Древните гърци са наричали септември Boedromion.
Старото славянско име на септември е било роуинъ (руен, „жълточервен“), тъй като през този месец пожълтяват тревата и листата на дърветата.
Прабългарите наричали този месец Девем.
ОКТОМВРИ
Октомври е името на десетия месец от годината според Григорианския календар. Съдържа 31 дни.
Името му произлиза от латинското october (осми), тъй като е осмият месец според римския календар, който започва през март.
Старото славянско име на месеца е било листопадъ (листопад), тъй като през този месец листата на дърветата започват да падат.
Прабългарите наричали този месец елем.
НОЕМВРИ
Ноември е името на единадесетия месец от годината според Григорианския календар. Той съдържа 30 дни.
Името му произлиза от латинското Novem (девети), тъй като е деветият месец според римския календар, който започва през март.
Старото славянско име на ноември е гроуденъ (груден), тъй като през този месец земята се сковава от студ и става на грудки (буци).
Прабългарите наричали този месец Елнем.
ДЕКЕМВРИ
Декември е името на дванадесетия месец от годината според григорианския календар и има 31 дни.
Името на месец декември произлиза от латинската дума decem (десет), тъй като е десетият месец според римския календар, който започва през март.
Старото славянско име на декември е стоуденъ (студен). Прабългарите наричали този месец Алтом, а народът – снеговей.
Published: May 23, 2019
Latest Revision: May 23, 2019
Ourboox Unique Identifier: OB-634212
Copyright © 2019