Средно училище

“Нешо Бончев”

Панагюрище

Изработили: Донка Бояджиева, Стилиана Кирилова, Мариннела Карамаринова

DSM

Съдържание:

1. Символизмът в България /3-6/
2. Пейо Яворов /7-14/
3. Димчо Дебелянов /15-22/
4. Теодор Траянов /23-28/
5. Николай Лилиев /29-36/
6. Христо Ясенов /37-44/
7. Емануил Попдимитров /45-52/

В България символизмът достига през първите години на XX век, когато много от младите поети започват да пишат в този стил. Сред тях са Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Христо Ясенов, Емануил Попдимитров.

Съществуват разногласия по отношение на поетичния манифест на символизма, на първата поетична творба, написана в съответствие с новата естетика на символизма. Това място си оспорват „Песен на песента ми“ на Яворов и „Новият ден“ на Теодор Траянов. Според Симеон Хаджикосев въпросът дали Яворов е символист или не има еднозначен отговор, но по отношение на българския символизъм той е фигура, която има аналогично значение на това на Бодлер за френския.

С. Хаджикосев изтъква, че самият Яворов никога не се е смятал за символист, не е участвал в кръговете на младите поети символисти, а когато започва да излиза печатния орган на символистите сп. Звено (1914), той вече е приключил творческото си дело. Езикът на Яворов според С. Хаджикосев не се идентифицира напълно със символистичния език, защото символистичният канон предполага винаги един втори пласт на езика, който липсва при Яворов. Всъщност той заема символистични клишета, които впоследствие да разруши. Ако при Теодор Траянов откриването на ценностите е финалният акорд на поезията му, то при Яворов се започва с това разрушаване, чиято история поезията му описва.

Пейо Яворов

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, смятан за един от най-големите български поети на XX век. Използва псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо.

Роден е в град Чирпан на 13 януари (1 януари стар стил) 1878 година и умира 36 годишен  на 29 октомври 1914 година.

Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенстване по литература – в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия.

Творчеството и поезията на Яворов са много богати и пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования.

Едни от най – известните му творби са: „В полите на Витоша“, „Две хубави очи“, „Хайдушки копнения“, „Две души“ и още много други.

Димчо Дебелянов

Димчо Велев Дебелянов (роден като Димчо Дебелянов) е български поет, автор на лирични и сатирични стихотворения, публикувани в различни периодични издания.

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина, в което е последното, шесто дете. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-възрастния брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия, сега Гимназия с хуманитарен профил „Св. св. Кирил и Методий“, където пише първите си стихотворения, които после изгаря.  Умира на 2 октомври 1916 г. (29 г.) край Горно Караджово, днес Гърция.

Творчеството на Дебелянов е много богато. Едни от най известните му стихосбирки са: Посвещение, Копнежи, Замиращи звуци, През април, Спомени и още много други. И едни от най-известните му произведения са: Легенда за разблудната царкиня, Хумор и сатира,Проза и други.

Теодор Траянов

Теодор Василев Траянов е български поет символист, шахматист и шахматен деятел. Теодор Траянов е роден на 30 януари 1882 г. в Пазарджик в семейството на съдия и учителка. Теодор завършва Първа мъжка гимназия в София. Следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет и във Висшето техническо училище във Виена. Дипломира се, като архитект. Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена и в Българското генерално консулство в Бреслау. През 1921 г. временно е освободен от длъжност и пребивава в България. Траянов се завръща в родината и се отдава на литературна дейност.

Творчеството на Траянов е много богато от произведения. Една от най – известните му поеми е Песен на песните. Пише и стихосбирки и едни от най – известните са му: Химни и балади, Български балади,Романтични песни и още много други.

Николай Лилиев

Николай Лилев (Николай Михайлов Попиванов) е виден български поет символист и драматург. Роден е на 26 май 1885 в Стара Загора в семейство на потомствени учители и свещеници, но от малък остава сирак. Основното си образование получава в Стара Загора, а след това завършва и Търговската гимназия в Свищов през 1903.

Литературните му интереси се проявяват още през ученическите години, но тласък за поетическа изява му дава срещата с Димитър Подвързачов към края на 1903 година. По това време Лилиев е чиновник в старозагорската земеделска банка и е отпечатал само две пародии в сп. „Българан“, подписани с инициали.От началото на века до войните Лилиев е един от най-талантливите поети на България.

След появата на първите му книги неговата поезия се оказва в центъра на критичните полемики. Тя се свързва с върха и залеза на българския символизъм.Поезията на Лилиев е преведена на множество европейски езици, името му неизменно присъства в европейските литературни речници и енциклопедии. Най-известните му произведения са: Птици в нощта, 1918 (1919) и Лунни петна, 1922

Христо Ясенов

Христо Ясенов е български поет и активист на Българската комунистическа партия. Роден е през 1889 г. в Етрополе като Христо Павлов Туджаров. Получава основно образование в родния си град, след това учи последователно в Копривщенската гимназия и в Търговската гимназия в Свищов. Завършва гимназия във Враца (1907).

Първи етап в творческата биография на Ясенов са ученическите години в Свищов, където започва да се занимава с рисуване. Следва врачанският период, свързан с читалище „Развитие“ и зачестилите стихотворни опити – Ясенов вече печата под различни псевдоними в ученическите списания и със собственото си име в студентски сборник.През 1907 е приет да следва в Държавно рисувално училище в София.

В края на 1909 приятелят му Б. Хаджибончев го представя на Антон Страшимиров, който, възхитен от стиховете му, го привлича за сътрудник на литературното списание „Наш живот“ (под име „Наблюдател“ през 1910 – 1911). Страшимиров измисля и псевдонима Христо Ясенов, с който младият поет става известен в литературните среди.Ясенов издава единствената си стихосбирка „Рицарски замък“ през 1921 като №1 на замислената от Гео Милев библиотека „Книги за малцина“. Повечето от стиховете, влезли в 12-те цикъла на стихосбирката са писани през 1909 – 1912 и с малки текстологични различия (предимно в цикъла „Пан“) голяма част от тях са публикувани в периодичния печат до 1919.

Емануил Попдимитров

Емануил Попдимитров Попзахариев е български поет, философ, литературен критик, писател и общественик. Роден е на 23 октомври 1885 година в село Груинци, Босилеградско. Завършва Кюстендилското педагогическо училище в 1904 г. В периода 1904 – 1906 г. е учител в селата Долни Коритен и Долна Лисина, Босилеградско.Като студент по философия (от 1906) е изключен от Софийския университет заради участие в освиркването на цар Фердинанд I при откриването на Народния театър на 3 януари 1907 г.

Записва литература в Монпелие, Франция (1907). Завършва философия и литература във Фрибурския университет, Швейцария (1912).Учителства в Лом и Хасково (1912 – 1914). Участва в Първата световна война като преводач на Южния (Солунски) фронт, и в Главната квартира на армията в Кюстендил.След войната се установява в Кюстендил (до 1923), преподавайки френски език в Кюстендилската гимназия и философия във Висшия педагогически курс.През 1923 г. заедно със семейството си се установява в София. Частен доцент (1923 – 1943) в Катедрата по сравнително литературознание на Софийския университет.

За пръв път печата стихове през 1907 г. в сп. „Художник“. Сътрудничи на списанията „Демократически преглед“, „Художник“, „Съвременна илюстрация“, „Факел“, „Звено“, „Хризантеми“, „Слънце“, „Везни“, „Огнище“, „Парнас“, „Наши дни“, „Хиперион“, „Чернозем“, „Ек“, „Пламък“, „Българска мисъл“, „Съдба“, „Предел“, на вестниците „Развигор“, „Светлоструй“, „Литературен глас“, „Час“, „Литературен живот“ и др.Твори във всички литературни жанрове – лирика, лиро-епически поеми, художествена проза, драматургия, литературна теорияи критика. Създава произведения за деца – стихове, поемки, приказки, „драматични поеми“.Автор е на философски студии. Известни негови творби са Маска. Романтична пиеса. 1912; Смъртта на скулптора. 1912; Сънят на любовта.1912

Източник:

www.wikipedia.org