Аз съм българче

Иван Вазов

Аз съм българче и силна

майка мене е родила;

с хубости, блага обилна

мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам

намерете планини зелени,

българин да се наричам –

първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,

в край свободен аз живея,

всичко българско и родно

любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна

в дни велики, в славно време,

син съм на земя прекрасна,

син съм на юнашко племе.

МОЛИТВА

Дядо господи, прости ме,

моля ти се от душа,

с ум и разум надари ме,

да не мога да греша!

Запази ми ти сърцето

от зли мисли и неща,

всичко видиш от небето:

зло до мен недей праща!

Дай на мама, дай на тате

здравье, сила и живот,

мир, любов на всички братя

и добро на наш народ!

Д Е Т С Т В О     М О Е

ГЕОРГИ СТРУМСКИ

Детство мое първо и последно

разлюлява крехко стъбълце.

Детство мое, детство ненаблюдение

разтуптява моето сърце.

Ставайте момичета, момчета,

ясната зора зори за нас!

И блести зелената планета,

заживяла звездния си час.

Детство мое, пъстропера птица,

полетяла с песен към света.

Детство мое, грейнала зорница,

весела усмивка в утринта.

Трупат се години мълчаливо,

неусетно време тече,

но у мене си остава живо

онова усмихнато момче.

За да се видиш, да ме вика,

се смее с мен с ясен глас,

като звънко птиче чурулика

и към него сведен пея аз.

Дай ми, детство, пролетни градини

и небе за поглед вдъхновен.

Нека твоето слънце да не стине,

и не свършва твоят светъл ден!

Едно момче мечтае

Асен Босев

Ако аз управлявам света

само два дни, до днес

ще направя такива неща,

че ще бъде светът възхитен!

Ще гласуваме първо закон

мигновено войните да спрат,

за да няма разруха и стон,

само радост да ражда мирът.

Войнолюбците ще задължа

разрушеното да изградят.

Не ще има ни гнет, ни лъжа,

ни богати, ни бедни, ни глад!

На невежите книга ще дам,

на безправните – и свобода.

Нищетата къде е – там

ще извикам на помощ труда.

Милионите бедни деца

ще зарадвам с премяна, с храна,

и и бледни лица

да разцъфнат от руменина.

В домове ще живеят – дворци.

И за тях ще е сочният плод.

Ще растат вдъхновени творци

на омаен, сияен живот.

ЖИВ Е ТОЙ

Асен Босев

Жив е то, жив е – на нашето познание,
Ботев е обич, песен и меч.
Дето сме ние – винаги там е,
там, дето екне българска реч.

Жив е тази, жив е! Ботев живее
нашата радост, в детските дни,
там, дето родно знаете се,
дето звънчето звънко звъни.