Приказки създадени от IV а клас

Сестрите Велека и Ропотамо

Велека и Ропотамо бяха две сестри. Те бяха доведени, но много се обичат и добре се разбирали. Те често ходели до морето, сядали на брега, любували се на вълните. Мечтаели някога да могат да преплуват морето и да видят други страни и народи. Веднъж седейки на брега, видял млад рибар и веднага се влюбили в него. Започнали да му разказват колко обичат морето, как ще му помогнат. Сестрите започнаха да се карат по между си, обидили се. И това продължавало всеки ден. Рибарят ги слушал, слушал и накрая казал: – Щом толкова обичаш водата, превръщай се в реки и не виждаш, за да не слушам повече закачките ти. На сутринта сестрата се събуди като реки. Велека стръмно се спуснала от Странджа и бързала да достигне морето, за да види своя любим. Ропотамо поела път към морето и бързала да изпревари сестра си, за да види първа рибаря в морето. И до днес реките съществуват, а хората обичат да седи на бреговете си. В тихия ромон на водата те чувАктрисата за любовта на двете сестри. Мария- Дария Раднева – IV а клас

Чистата планета

Малкият принц живееше на своя планета. Един ден неговата ракета се приземи на нов планета. Това беше планетата Земя. Той се учуди на това, което видя. Излезе от ракетата и видя пред себе си зелени ливади, а зад тях висок планина. Пред него имаше вода, много вода. Той не знаеше, че това се нарича река. До него качен една птиче. Малкият принц му казал: – Колко много вода, на моята планета не съм виждал това. – Това е река Велека. Но в нашата страна България има още много такива реки, някои дори са по-големи от Велека. Виж наоколо колко е красиво. Малкият принц се оглежда. По дърветата подскачаха красиви птици, под дървото играеха деца. След малко децата си тръгнаха, но преди това събраха своите торбички, чашки, за да не оставят боклук след себе си. – Виждаш ли, тук всички пазят чиста планетата. Затова имаме големи реки! Малкият принц реши, че ще разкаже всичко това на своя планета. Мартин Василев – IV а клас

Легендата за първия кукер

Здравейте, аз съм кукера Влад. Ще ви разкажа легендата за първия кукер в района на Странджа. Преди много години жителите на Кукерово живееха в страх. Болести, таласъми, комари нападали невиннте хора. Но легендата на ужасите била Чумата. Най-смъртоносната болест. Самодивите лечители, живеели по езерата, решиха да направят нещо. На един техен служител поканили един умел ковач. Самодивите пеели, а песента навлизала в главата на ковача. След събора тъжната песен постоянно звъняла в главата на ковача. Той не може да се храни, не може да спи. Само звукът на наковалнята и чукът можели да го избавят. Дни и нощи ковъл звънци. С песента на самодивите се напълнили звънците. Тогава ковачът станал първият кукер боец. Той прогонвал духовете от Кукерово. Всеки пролет младите момчета взимали звънците и обикаляли селото. Прогонвали злите сили. Животът в Кукерово станал радостен и спокоен. А ковачът написал “Кукероводител”. Така всеки всеки следващ кукер да знае кои са магичните думи и как да играят с звънците, за да бъдат полезни на хората. Габриела Ивелинова Иванова

Мечо Пух и дъждовната капка

Веднъж Мечо Пух се разхождаше. Появяват се облаци и на носа му капна една дъждовна капка. Той се приближи да я махне, но тя му говори: -Моля те, не ме махай, остави ме да си почина. Идвам много отдалече. Мечо я попита: – Откъде идваш? – Идвам от далеч. Аз бях капка в един река, заедно с моите сестрички. Живеехме в река Велека в България. Знаеш ли колко е красиво там? Водата е чиста, в нея плуват риби, в бреговете на реката живеят много птици. Хората ги пазят и се грижат за тях. Един ден слънцето беше много силно и ние с моите сестри полетяхме нагоре към небето. Аз седнах на един облак и дълго пътувах. Сега съм уморена и ми е тъжно за моята река. Мечо Пух слушаше разказът на дъждовната капка и му се прииска да отиде да види този река. “Сигурно е много красиво” си мислеше той. Колко чудни неща стават по света “. Петър Маринов Манолов – IV а клас

ИЗЧЕЗНАЛАТА РЕКА

Дойде пролетта. Слънцето грейна, усмихна се от небето и погали ябълковия цвят. То се затопли и разцъфна. Огледа се наоколо. Колко красиво беше тук! На цялото зима ябълковото дърво разказваше за красивата пролет. Слънцето грееше все по-силно. Ябълковият цвят ожадня. Дървото опъна своите корени, за да достигне до реката. Нямаше вода там. Погледна цветчето от горе и какво да видиш. В реката имаше само боклуци-тенекии, пластмасови шишета, найлонови торбички. Натегнете се в цветчето и в този момент до него се появи една врабче. То му каза: – Ето, виждаш ли? Хората не мислят, че така ще навредят на себе си! Ще разберат, но по-късно. Минаха години. Една пролет се роди нова ябълкова цветче. То отвори очи и се огледа наоколо. Тревата беше зелена, водата в близката река беше бистра и бягаше надолу. То не знаеше, че хората са се научили да си пазят земята.

Легенда за Велека

В едно царство живееше крал с красивата си дъщеря Велека. Той управлявал добре, народът бил доволен. В чест на добрия цар всяка година в царството се организират игри и празници. Но дошли трудни години. Водата в царството намаляла и вече бе недостатъчна. Веднъж в цар се разхождал и възрастен човек, който се бореше да се изправи. Скочил царя, помогнал му. Това беше магьосник. – Царю, велики! Давам ти право на едно желание и то ще се изпълни-казал старецът-магьосник. Замислил се царя, какво да поиска. Трябва да бъде нещо важно, но не само за него, а за всички в царството. Замислил се и казал: – Искам всичко, до което се докосна да се разпадам във вода! – Твоето желание е заповед за мен – отвърнал магьосника. Решил царя да опита, докоснал се до една монета и те се превърнали в чаша с вода. Зарадвал се царя. Побързал до двореца да успокои народа си, че вече ще има вода. Срещнал дъщеря си Велека, беше толкова щастлив. – Дъще, вече всичко е наред в царството. Ще имам вода. От радост я прегърнал. Тя замръзнала на мястото си и в момента се превърнала в река. Заплакал царя, но легнал във водата и докоснал себе си. Така се слел с дъщеря си и завинаги са останали заедно. Хората от царството още живеят в своите земи. А реката кръстили Велека. Тя и до днес продължава да тече и да се радва на чистата си вода. Ивайла Кр. Кузмова – IV а клас Хората от царството още живеят в своите земи. А реката кръстили Велека. Тя и до днес продължава да тече и да се радва на чистата си вода. Ивайла Кр. Кузмова – IV а клас Хората от царството още живеят в своите земи. А реката кръстили Велека. Тя и до днес продължава да тече и да се радва на чистата си вода. Ивайла Кр. Кузмова – IV а клас