Терминът операционна система, най-вероятно ви е познат още от ерата на първите персонални компютри. Днес, умните устройства вече са десетки видове, тяхната работа нямаше да бъде толкова продуктивна, ако не разполагаха с операционни системи, които да ни позволяват не само бързо действие на процеса, който сме им задали, но и мултитаскинг, за да използваме времето си още по-ефективно. Всъщност не всеки компютър разполага с операционна система – този, който управлява микровълновата ни фурна, например, няма нужда от такава, тъй като наборът от задачи, които трябва да изпълнява никога не се променя. От операционна система, обаче, имат нужда всички останали устройства, които изпълняват различни цели, комуникират с потребителите по по-сложен начин и могат да бъдат надграждани с цел отговаряне на променящите се нужди на хората.

Както сами можете да се досетите, нашите смартфони и таблети отговарят на тези условия, което обяснява и защо те не могат да бъдат интелигентни мобилни устройства без да разполагат с операционна система. И макар всеки да знае какво е операционната система на практика, тук ще погледнем към нея от теоретична гледна точка.

Всяко едно устройство, което разполага с операционна система (ОС), може да промени своята работа с модифициране на същата тази операционна система. Точно поради тази причина основният софтуер на устройствата (операционната система) е съставена от така наречен „портативен” код, който търпи изменения и може да бъде надграден без промяната да окаже каквото и да е въздействие върху хардуера.

Основни функции на операционната система

1.Тя управлява хардуерните и софтуерните ресурси на системата, към които спадат неща като: централен процесор, памет, екран, списък с контакти, батерия, свързване към интернет мрежа и какво ли още не. Тази функция е жизненоважна, тъй като многобройни програми и методи за въвеждане на информация се съревновават едновременно за „вниманието” на централния процесор и едновременно изискват оперативна памет и пространство. Целта на ОС, следователно, е да разпределя наличните ресурси между всички тези приложения по възможно най-оптимален начин.

2. ОС осигурява стабилен и постоянен начин, по който приложенията да се справят с хардуера без да знаят подробности за този хардуер. Този „начин” е по-известен като приложно-програмен интерфейс (API), който позволява на един програмист да напише приложение на едно компютърно устройство и да бъде почти 100% сигурен, че приложението ще бъде разпознато от друго устройство от същия тип.

Задачи на операционната система

По-долу ще разгледаме основните задачи на операционната система.

              Управление на процесора

Управлението на процесора се изразява в две неща: гарантиране, че всеки процес или приложение получава достатъчно от времето на процесора, за да функционира и използване на колкото се може повече цикли на процесора за реална работа. В зависимост от начина, по който ОС управлява споменатите процеси различаваме два вида операционни системи: single-tasking и multi-tasking. Най-просто казано, първият вид ОС ни оставя с впечатлението, че компютърът работи само по една задача, докато вторият – че работи едновременно по много.Мобилните операционни системи, които ползваме днес, са оборудвани с отлични възможности за мултитаскинг.

                Управление на паметта

Управлението на паметта се изразява в следните две задачи: 1) на всеки процес трябва да бъде осигурена достатъчно памет, без това да пречи на останалите процеси и 2) различните видове памет в системата трябва да се използват правилно, така че всеки процес да се изпълнява с оптимален ефект.

Управлението на капацитета на твърдия диск (при мобилните устройства това е вграденият сторидж) е най-бавно. Освен с него, обаче, ОС се занимава с още два вида памет:

Високоскоростен кеш: това е бързо, сравнително малко количество памет, до което централният процесор достига най-бързо. Контролерите на кеша предвиждат от кои данни ще има нужда процесорът и след това изтеглят тези данни от основната памет в кеша, за да ускорят производителността на системата.

Основна памет: позната още като RAM памет.

Целта на ОС е да балансира между всички тези видове памет, придвижвайки данните на блокове (наричани още страници) между наличната памет в съответствие с протичащите процеси.

                      Потребителски интерфейс

Когато мислим за операционни системи, ние обикновено си представяме техния „външен вид” или потребителския интерфейс. Потребителският интерфейс всъщност е нещо като „горния слой” на операционната система, а управлението на всички основни функции се случва в „ядрото”. Връзката между ядрото на операционната система и потребителския интерфейс определя и разликите между съвременните операционни системи.

КОИ СА

НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ

ВИДОВЕ ОПЕРАЦИОННИ СИСТЕМИ

? ? ?

Няма как да не започнем класацията с лидера сред операционните системи Windows. През годините Windows успява да се наложи като най-масово използваната операционна система. Извървявайки дълъг път, през годините системата бива модернизирана от разработчиците и за получаването на вида и функционалността, които използваме днес.

Windows всъщност е операционна система със затворен код, разработена от Microsoft.

Mac OS е операционна система, която е базирана на графичния потребителски интерфейс. Операционната система е разработена от Apple, най-вече за тяхната линия компютри Macintosh. Тази OS наподобява по функционалност Windows с единствената забележка, че повечето приложения са платени и системата обикновено е ограничена за използване до устройствата на Apple.

Това е третата най-използвана операционна система. Част от популярността й освен да добрата структура и подобният дизайн и функционалност на Windows, също и на факта, че се предлага за безплатно ползване. Всъщност, за да бъдем точни – Linux е общо наименование, отнасящо се за всички операционни системи, които се основават на ядрото „Линукс” и системните инструменти, както и библиотеки от проект GNU. Що се отнася до различните операционни системи от тези тип, те са класифицирани като „Линукс-дистрибуции”, а разликите между тях са свързани с допълнителният софтуер, с който „пристигат”. Linux е един от най-известните представители на свободният софтуер.

Android е операционна система, разработена от Google. Тя се използва основно при смартфони и таблети като в последните години нараства и приложението й при смарт телевизори.

Благодарение на Android OS, потребителите на операционната система имат достъп до множество безплатни приложения инсталирани по подразбиране или могат да се сдобият с такива безплатни приложения или игри посредством Google Play Market (друг продукт на Google Inc.).

Какво е Linux?

Светът на операционни системи за компютри той е пословично безмилостен. За всяка водеща на пазара операционна система, като Windows и macOS, има десетки неясни алтернативи, които се борят за дори приемане в ниша. Сякаш пазарът на операционни системи активно се съпротивлява да бъде доминиран от едно цяло. В светлината на тази конкурентна среда може да е изненада да научим, че Linux, безплатна операционна система с отворен код, разработена от общност от страстни доброволци, днес е една от най-широко използваните операционни системи в света. Всъщност вероятно го използвате ежедневно, без да го знаете.

Linux е операционна система с отворен код, създадена от разработчик на име Линус Б Торвалдс през 1991 г. Името на Linux идва от факта, че системата се състои от много различни инструменти за програмиране, които работят заедно като “купчина тухли Lego”. Всъщност Linux е създаден като заместител на друга операционна система, наречена Minix. Първоначално Торвалдс планираше да използва Minix на своя компютър, но поради ограничителните лицензионни политики не можа да го направи. Затова той започва да разработва алтернативна операционна система от нулата, която е безплатна и с отворен код.

В първите дни се използва Linux почти изключително от програмисти на академичния свят. Компаниите също използват операционната система само за много специализирани приложения. Няма широко разпространено приемане сред обикновените компютърни потребители. Въпреки това през 2001 г. популярността на Linux започва значително да нараства. Тогава разработчиците на Linux създадоха версия на операционната система, която работеше на базирани на Intel компютри. По-късно става известно като „Linux Kernel“ и най-популярната версия все още е известна с това име.

Linux е ядро, въпреки че се използва и като име за обозначаване на операционната система с отворен код, базирана на операционната система Unix, въпреки че не е неин потомък, а клонинг. Linux първоначално е написан от един-единствен програмист на име Линус Торвалдс, но по-късно той прави кода си публичен, позволявайки на други програмисти да го подобряват и разширяват. Тези програмисти споделиха кода си с останалия свят и общността на Linux с отворен код се роди. Linux прави всичко – от настолни компютри до суперкомпютри, мобилни телефони и дори някои видове космически кораби. Повечето хора използват Linux всеки ден, без дори да знаят. Например Android е базиран на модифицирана версия на Linux, както и операционната система Chrome, която захранва Chromebook. Компании като Amazon и Microsoft, както и правителства по целия свят, използват Linux.