История на математиката

Историята на математиката се занимава с произхода на откритията в математиката и математическите методи и означения от миналото.Преди модерната епоха и световното разпространение на знанието, писмени примери за нови математически разработки са излезли на бял свят само на няколко места.От 3000 г. пр. н. е. месопотамските държави Шумер, Акад и Асирия, последвани отблизо от Древен Египет и левантийската държава Ебла, започват да използват аритметика, алгебра и геометрия за целите на данъчното облагане, търговията, търговията, а също и в моделите в природата, областта на астрономия и да записва време и да формулира календари.Най-ранните налични математически текстове са от Месопотамия и Египет – Плимптън 322 (вавилонски ок. 2000 – 1900 г. пр. н. е.), ^[1] Математическият папирус на Райнд (египетски ок. 1800 г. пр. н. е.) ^[2] и Московският математически папирус (египетски ок. 1890 г. пр.н.е.).Всички тези текстове споменават така наречените Питагорови тройки, така че, по извод, Питагоровата теорема изглежда е най-древното и широко разпространено математическо развитие след основната аритметика и геометрия.Изучаването на математиката като „демонстративна дисциплина“ започва през 6 век пр. н. е. с питагорейците, които въвеждат термина „математика“ от старогръцкото μάθημα (mathema), което означава „предмет на обучение“.^[3] Гръцката математика значително усъвършенства методите (особено чрез въвеждането на дедуктивни разсъждения и математическа строгост в доказателствата) и разшири предмета на математиката.^[4] Въпреки че на практика нямат принос към теоретичната математика, древните римляни са използвали приложна математика в геодезията, структурното инженерство, машинното инженерство, счетоводството, създаването на лунни и слънчеви календари и дори в изкуствата и занаятите.Китайската математика направи ранен принос, включително система за стойност на място и първото използване на отрицателни числа.^[5] Индуистко-арабската цифрова система и правилата за използване на нейните операции, използвани в целия свят днес, се развиха в хода на първото хилядолетие сл. н. е. вИндия и бяха предадени на западния свят чрез ислямската математика чрез работата на Мухаммад ибн Муса ал-Хваризми.^[6] Ислямската математика от своя страна разви и разшири математиката, позната на тези цивилизации.^[7] Едновременна, но независима от тези традиции, е математиката, разработена от цивилизацията на маите в Мексико и Централна Америка, където концепцията за нула е дадена като стандартен символ в числата на маите.Много гръцки и арабски текстове по математика са преведени на латински от 12 век нататък, което води до по-нататъшно развитие на математиката в средновековна Европа.От древни времена през Средновековието периодите на математически открития често са последвани от векове на застой.^[8] Започвайки в ренесансоваИталия през 15-ти век, нови математически разработки, взаимодействащи с нови научни открития, бяха направени с нарастващо темпо, което продължава до наши дни.Това включва новаторската работа както на Исак Нютон, така и на Готфрид Вилхелм Лайбниц в развитието на безкрайно малкото смятане през 17 век.

Древноегипетската математика е разработена и използвана в Древен Египет ок.3000 до c.300 пр.н.е., от Старото царство на Египет до приблизително началото на елинистически Египет.Древните египтяни са използвали цифрова система за броене и решаване на писмени математически задачи, често включващи умножение и дроби.Доказателствата за египетската математика са ограничени до оскъдно количество оцелели източници, написани на папирус.От тези текстове е известно, че древните египтяни са разбирали концепциите на геометрията, като определяне на площта и обема на триизмерни форми, полезни за архитектурното инженерство, и алгебра, като метода на фалшивата позиция и квадратните уравнения.Писмени доказателства за използването на математика датират най-малко от 3200 г. пр. н. е. с етикетите от слонова кост, намерени в гробницата Uj в Абидос.Тези етикети изглежда са били използвани като етикети за гробни предмети, а някои са надписани с номера.^[18] Допълнителни доказателства за използването на числовата система с основа 10 могат да бъдат намерени на Narmer Macehead, който изобразява приноси от 400 000 вола, 1 422 000 кози и 120 000 затворници.^[19] Археологически доказателства предполагат, че древноегипетската система за броене произхожда от Субсахарска Африка.^[20] Освен това фракталните геометрични дизайни, които са широко разпространени сред културите на Субсахарска Африка, се срещат и в египетската архитектура и космологични знаци.^[20]Най-ранните истински математически документи датират от 12-та династия (ок. 1990–1800 г. пр.н.е.).Московският математически папирус, Египетският математически кожен свитък, Математическият папирус Лахун, които са част от много по-голямата колекция от папируси Кахун, и Берлинският папирус 6619 датират от този период.Твърди се, че математическият папирус на Райнд, който датира от Втория междинен период (ок. 1650 г. пр. н. е.), се основава на по-стар математически текст от 12-та династия.^[22]