Музика

Музиката за орган в Германия по времето на Бах има вече стари традиции, благодарение на предшествениците му – Йохан Пахелбел, Георг Бьом, Букстехуде и други композитори. С много от тях Бах се познава лично.

Докато е жив Бах е известен най-вече като първокласен органист, преподавател и съчинител на музика за орган. Той работи както в традиционните за времето „свободни“ жанрове, като прелюдия, фантазия, токата, така също и в по-строгите форми – хорална прелюдия и фуга. В произведенията си за орган Бах умело обединява различни музикални стилове.

Върху композитора оказва влияние както музиката на севернонемските композитори (Георг Бьом, с когото Бах се среща в Люнебург, и Дитрих Букстехуде в Любек) и музиката на южните композитори. Съществуват 12 прелюдии и фуги от ранните му години, които представят Бах като гениален ученик на Фрескобалди и Букстехуде.

Самият Бах ясно отличава незрелите от зрелите си творби – с първите повече не се занимава, докато вторите впоследствие усъвършенства. Има два периода на редакция. Първият е докато Фридеман и Емануел са в състояние да свирят композициите на баща си. Вторият, по сериозен период е в последните му години. Навярно Бах планира да обедини всичките си прелюди и фуги в един сборник с големите си хорали.

Органните хорали следват цикъла на църковните празници, тъй като се изпълняват всяка неделя. Бах по големите празници може да комбинира хоралите – коледните образуват рождественска оратория, предвеликденските – пасион, тези за Възкресение – оратория. Често при това обединяване Бах търси контрастния ефект.

От всичките си творби за орган, Бах приживе публикува само един прелюдия и фуга от третата част на „Клавирни упражнения“. Всичко останало притежаваме от ръкописи, преписи или преписи на преписи. Така например запазването на Голямата фантазия в c-moll дължим на Кребс, която за малко не попада в ръцете на един бакалин за да ползва листите като амбалаж, но като по чудо е спасена от придворния органист Райхард в Алтенбург. Лоша слава сред преписвачите носи петербургският клавирен изпълнител Палшау, който преправя Дорийската токата (действайки като руски цензор, както отбелязва Руст).