Всичко започна на инат и приключи с ловно оръжие.

Всичко започна така ,може би си мислите ,че ще започне тази книга ,но истината е ,че не знам от къде и как да започна цяла нощ си мислих и писах на сън ,а сега сега всичко сякаш изчезна от главата ми ,но както и да е ще карам на право .

Никога не съм имала късмет в този живот нищо , че в момента съм само на 24 и тези са достатъчни за да знам ,че единствения ми късмет е че съм жива ,та по темата като малка и като всяко дете си мечтаех да порасна да създам семейство и да си имам детенце …

Е пораснах ,но уви някой мечти останаха не сбъднати ,да жива и здрава съм ,семейството ми е до мен подкрепя ме във всичко ,но душата ми все още кърви ,ще си кажете защо ли какво пък да и ,знаете ли аз не обичам да се оплаквам и да прося съжаление .

Не съм единственото дете без родители в целия свят ,не отгледали са ме баба и дядо на който благодаря от все сърце ,но след като пораснах и създадох семейство ,вече 6 години не успявам да ги направя истински щастливи и да ги даря с внуче …

Това ме съсипва ,защото вече са хора на възраст видели всичко от живота изпитали и радост и болка ,а аз не успявам да направя последните им дни най щастливите ,да грижа се за тях с всички сили боря се със зъби и нокти те да са добре ,защото каквото и да се случи аз съм тяхната упора.

Тук ще си кажете добре де къде е дъщеря им (майка ми) ами няма я не говори с нас няма родители има само мъж и две деца ,няма минало ,не страда ,не плаче ,не тъгува това всичко го правих аз толкова години под ред ,че вече не ми останаха сили….

Като всеки нормален човек в 21 век и аз си имам проблеми то в днешно време кой ли няма ,ама както и да е опитвах да забравя , да загърбя миналото ,че нали времето лекувало ,лекува друг път бабини девитини бих казала аз … 

Просто свикваш да те боли и след време си мазохист ,не ти пука вече дори и да кърви сърцето ти от болка ,щом се стъмнеше и то мазохиста изчезваше свивах се в някой ъгъл под одеялото или от вън ако е ясно и има звезди и ги гледах с часове…

А сълзите потичаха сякаш си пуснал чешма над мен и така няколко години всяка нощ.На сутринта ставах сякаш ми няма нищо, сякаш целият ми живот е цветя и рози ,с изгрева на слънцето се завръщаше мазохиста на който не му пукаше за нищо… 

Това беше докато бях още ученичка ,след като се събрах с сегашния си приятел с когото сме от 6 години всичко се промени ,защото вечер когато си казвах сега си слагам слушалките пускам музика и се връщам в миналото пак при сълзите не той не даваше…

Гушкаше ме силно и изтриваше потеклите сълзи ,лека по лека и миналото изчезваше благодарение на него .Той ми стана слабост и започнах да ходя на работа с него ,да на работа добре чухте ,как така ще се замислите ами така той е лесовъд ,лесничей (горски)…

Да съм с него по цял ден и нощ ми допадаше много тъй като бях без работа тогава ,днес утре и взе ,че ми стана интересно това което работи и един ден може би след година и половина всеки ден с него по гори и поляни реших ще ставам горски ..

И така след две години задочно обучение и много нощи прекарани  над някоя тема или закон станах горски ,завърших бях випуск 2021 .Бях горда и щастлива от себе си че съм се справила ,но имаше и по щастливи от мен това бяха баба и дядо …

Те винаги се гордееха с мен каквото и да направех заедно с моята половинка която вече има жена-горски ,но не заработих тази професия нищо ,че заобичах гората като мой втори дом ,точно тогава получих предложение за работа в хранителен магазин в града..

Той е фирмен на марката Дубравия известна с сирене ,кашкавал и кисело мляко та там и до днес ами какво да кажа харесва ми ,разговори с хора с колежки защото сме предимно жени допада ми не знам като съм там се разсейвам .

Забравям за проблеми ,мъка ,тъга и всичко лошо защото заради клиентите трябва да сме усмихнати и така се оказах най позитивната в магазина зареждам ги с добра енергия макар на мен да ми е най необходима ,но пък никога не ми личи ,винаги се усмихвам..

Преди за започна в магазина събота и неделя за да избягам от стреса на ежедневието ходех на лов макар и да не бях ловец с моя приятел в неговото село ,да признавам след като се събрахме всяка събота и неделя му крънках ,защото излизаше в 6 сутринта ..

А се прибираше в 18 часа вечер постоянно го питах добре де какво толкова правите ,докато един ден не отидох с него и от тогава не спрях ,вече се събуждах преди него с желание и нетърпение да тръгваме за лов да съм сред природата с кучетата и другите ловци …

Там с лая на кучетата гърмежите и миризмата на барут заобичах неговото хоби ,то стана моя слабост станеше ли петък вечер събирах багажа и тръгвахме за село да се видим с баба и дядо и другия ден на лов там се чувствах на мястото си…

Имах си куче любимец наше си беше на баща му де ,но така се разбирахме с него все едно е мое с него не изпитвах страх имах го за човек с една дума беше моята втора половинка когато сме на лов или на разходка събота и неделя….

Откриване на лов Август 2021
правя план за това откриване от месеци ,то са списъци чанти с багаж музика казали сме на всички ловци в дружинката ,че ние ще спим в гората петъка и съботата и така ,дойде Петък …

Обяд е събираме последния багаж товарим го в джипа и потегляме в Средогрив спираме за вода и за любимото куче защото за къде са двамата луди без тяхното куче БОБИ и така стигнахме в гората свалихме багажа и кучето и започнахме …

Почистихме настанихме се и седнахме дойдоха още няколко ловци ,хапнахме пийнахме и дойде време за сън тримата с куче Боби се настанихме в джипа и заспахме на разсъмване станахме пуснахме кучето да се разходи и легнахме пак ,докато към 7:30 сутринта не го чух …

Лаеше и тичаше към нас приближаваше се и изведнъж тишина , не спирам да го търся с очи и изведнъж го виждам тича без да се оглежда прави кръг около поляната не минава направо очите ми съзряват нещо сиво заек ли е вълк ли е …

Настръхнах за момент се изплаших не за нас, а за боби да не му се случи и когато вече се доближи кучето до нас сивото нещо идваше по него и не не беше заек беше вълк по голям от кучето опитал се в гората да го изяде ,но не успял идваше по него …

Но след нашия изстрел избяга вълкът а,кучето ни беше проглобено на вратът ,но благодарение на каишката си оцеля ,с тази случка започна ловен сезон 2021-2022 ,но не всички успяха да стигнат до края му за мое огромно съжаление.. 

И до днес се обвинявам и не мога да си го простя след като излезе на разходка а ние легнахме пак, в просъницата го видях беше легнал до моята врата и спеше ,защо не станах да го пусна ,защо ,ако бях вълка нямаше да го преследва нямаше да се опита да го изяде нямаше…..

17 Октомври 2021
Вече започнал свинският лов аз барабар петко с мъжете на лов с Галин тръгнахме по горния път към високото минахме една рекичка изкатерихме едно байрче и се настанихме той си стой на пост аз си мълча гледам слушам кучетата ,той получи обаждане ….

Какво става попитах:
Има вълци между нас каза той ,няма те си идея какъв страх изпитах в този момент боби беше някъде там сам ,между тях нямаше кой да го защити ,да можеше и сам ,но не и сам срещу глутницата…

След малко той дойде изпитах огромно облекчение ,беше добре беше жив порадвах му се целунах го ,казах на Галин хайде да го привържем да е с нас да знам ,че няма да пострада ,не спокойно каза остави го нищо няма да му се случи …

Не беше прав за пръв път ,за нещо свързано с лова не беше прав случи се ,случи се това от което се страхувах най много ,чул го е да пищи ,страдал е от болка търсил ни е да му помогнем ,но не бяхме до него ….

Края на ловния ден покрай 14 часа обяд всички се събрахме дойде и женското ни куче ,но от боби ни следа ,обикаляхме търсихме ,случи се първият път един не успя сега всички заедно го сториха изядоха го ,отнеха ми го ,плаках часове и дни на ред оглеждах се ..

Ами ако го зърна жив покрай пътя пратих снимки на познати в близките села ако се е измъкнал таях малка надежда ,ако се появи казах пишете или звъннете веднага ще дойдем ,една вечер издрънка месинджъра :още ли си търсите кучето ,казвам да с огромна надежда….

30 минути по-късно надеждата ми бе попарена ,не беше нашето ,душата ми пак се срина пак сълзи спомени и мъка
:Спри се казва ми Галин приеми го няма го вече ,не се измъчвай ,не плачи ,питам го как с разбитото от болка сърце ли ..

Моят първи приятел отдавна се скита из рая…
Някой ден ще го стигна, ще чукна на входа. И зная –
ако Бог ме попита: “Дете, на обичане кой те научи?”,
ще Му кажа с ръка на сърцето: едно куче! Мина и измина година една изпълнена с мъка и тъга по теб .Ти завинаги оставаш в моето сърце и вечните ловни поля..

Няколко месеца след това нещастие реших ,че един ден ще си отмъстя на гадовете който ми отнеха боби и точно тогава ми излезе ,че има записване за кандидат ловци и се записах ,няма да се справиш чувах ,момиче си смееха се за какво ти е това.. 

Сама си платих курса седнах четох учих и си взех теорията на инат на всички който казваха ,ти си момиче не е за теб ,няма да успееш ,за какво ти е това ,може да съм момиче ,но съм зодия Телец ,а те ми отнеха най любимото същество …  

На инат на всички взех си и стрелбата и сега вече съм ловец ,сега вече мога спокойно да отмъстя за бобо за това че ми го отнеха ,а баба и дядо отново се гордея с мен ,че дори и в мъжкото хоби успях …

На инат заради теб станах ловец .болката която изпитах и мъката по теб ми помогнаха да успея ,а някой ден ти от горе ще ми помогнеш да отмъстя за теб.
ОБИЧАМ ТЕ ТОВА Е В ТВОЯ ПАМЕТ…