Средновековните крепости-близки и далечни

Асеновата крепост

Асеновата крепост, или Петрич, е средновековна крепост, която се намира в планината Родопи и е отдалечена на 2 км от Асеновград, България.
Крепостта е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век, за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край. Първите писмени сведения за крепостта са от XI век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски.

Наречена е на цар Иван Асен II, който през 1231 г. прави редица поправки по нея с цел заздравяването ѝ. Издълбаният в една скала на крепостта надпис свидетелства за това:
„ В лето 6739 (1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град.“

                                    Легендата

На Бъдни вечер един странник се приютил до черквата при крепостта. Той видял тайнствени светлини да струят от храма и богомолци, облечени в одежди от отминали векове, да припяват химни във възхвала на Христос. А когато се чуло последното “Амин”, светлините угаснали.

Преданието през вековете е, че това е била последната служба на отец Антимос, който попаднал под Господния гняв, тъй като съкратил литургията и седнал на празнична трапеза в нарушение на поста. След като прекалил с ястията, сърцето му се пръснало, а Бог го наказал в продължение на 500 г да служи същата литургия, но по каноните на вярата.

Крепоста  Баба Вида

„Баба Вида“, наричана и „Бабини Видини кули“, е средновековна крепост във Видин.

Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Служила е за замък на местния владетел през Средновековието , както и за оръжеен склад и затвор в края на османското управление.

Имената, с които е известна крепостта днес, произхождат от легенда за сестрите Вида, Кула и Гъмза, наследили местен владетел. Вида, най-голямата, изгражда замъка, който е наречен на нея „Бабини Видини кули“ и съкратено „Баба Вида“.

Това е цитаделата – най-укрепената част от изградената по османско време Видинска градска крепост, наричана от османците Девствената крепост, тъй като никога не е била завземана със сила.

Крепостта се разпростира на брега на най-големия завой на река Дунав във Видин.

Легенди за крепостта

Една легендата разказва, че някога живял голям български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза, разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра – Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – „Баба Вида” или „Бабини Видини кули”.

Според друга легенда двете сестри Вида и Кула нямали братя. Вида била много красива. Искали я много мъже, но тя нито един не харесала. Кула често я увещавала да се задоми, но Вида се ядосвала на съветите й и за да не се карат – отделила я в една местност и й дала верни хора да живеят с нея. Така Кула станала основателка на град Кула, а Вида останала да живее в родния дом. Когато турците вече се разпореждали по българските земи, Вида била вече остаряла – неомъжена и самотна, защото десетилетия не могла да си избере прилика за своя ум и хубост. Като се разчуло, че турците наближават града, тя събрала хората си и им заръчала да изградят на най-личното място в града кули, в които да се скрие населението. И се запретнали всички: работили ден и нощ и съградили кулите, които и днес носят името “Бабини Видини кули“.

Белоградчишка крепост

Белоградчишката крепост е крепост, която се намира непосредствено до град Белоградчик, България. В исторически аспект крепостта е най-голямата културна забележителност на град Белоградчик. Към Белоградчишкото кале и към Белоградчишките скали е насочен основният туристически поток на района. Белоградчишката крепост е една от най-запазените крепости в България и е обявена за паметник на културата от национално значение.

Крепостта е построена по времето, когато тези територии са били в пределите на Римската империя. При построяването на някогашната римска крепост са използвани изключително естествените скални форми, които се намират тук.

Първоначално Белоградчишкото кале е имало предимно наблюдателни функции, а не строго отбранителни. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. По време на неговото управление крепостта става едно от основните по важност укрепления в региона като отстъпва само на Видинската крепост, която е служила за замък на самия Срацимир.

При завладяването на България от Османската империя Белоградчишката крепост е превзета през 1396 г. По време на Османското владичество турците разширяват крепостта, поради засилената хайдушка и революционна активност в района. Същински изменения в структурата на крепостта са нанесени в началото на 19 век.

Заслушайте се във вятъра, галещ, но и дооформящ фигурите на героите от легендите. „Живяла по тези земи Латинка – дъщеря на местен златар. Тя се учела в селското училището, където я забелязал дервиш Абдията. Обезумял от любов по нея, само за нея мислел, само тя му била на ума. Ала Латинка имала друг любим – снажният момък Милотин. Гледал с луда ревност Абдията как ученичката се среща с момъка и кроял лукави планове как да я направи своя. Знаел, че няма да може да пребори силния младеж и затова прибегнал до лъжи. Дервишът наклеветил момъка в големи злини пред баща му.Милотин бил затворен в къщата на баща му, а като станало време да се срещне Латинка със своя любим, дервишът отишъл на негово място.Тя дошла на мястото на срещата, а за нейн ужас иззад скалите изскочил полуделият от страст дервиш. Хукнала да бяга девойката, а той след нея. Знаела, че някъде из скалите живее мечка стръвница, ала по-скоро на мечка щяла да се даде, отколкото на преследвача си. Тичала дълго, а след себе си чувала стъпките на наближаващия дервиш.

Изведнъж пред нея се изправила човекоядната мечка. Замолила се Латинка Господ да я превърне в камък, че да не я хване турчин и да се спаси от мечката. Молила се, молила се и чудото станало! На място застинала Латинка, а и всичко в околността.Така се появили скалите Ученичката и Дервишът. А Милотин останал дълго време да ридае за загубата на своето първо либе.”

Друга легенда гласи:

„Имало някога два манастира между Белеградчишките скали – девически и мъжки. Сестра валентина не могла да скрие под расото своята красота и мълвата я разнесла навсякъде.    Антон, млад овчар, идвал всеки ден до манастира да излива любовта с кавала си, звъчащ като шепот и въздушна целувка. Сърцето на Валентина лудо биело от щастие и мъка. Една вечер спуснала въже от килията си за Антон. Дълбоката любов скоро била разкрита. Дески плач оглушил манастира. Валентина била изгонена от божията обител. Антон яхнал коня си за да я посрещне. Монасите, завиждали на любовта на младите и тръгнали насреща им за да попречат на срещата.И изведнъж се случило чудо …
Господ, свидетел на чистата любов, изпратил буря, гръми земетръс. Метоха се сринал. Всичко се вкаменило. И до днес може да се видят фигурите на Мадоната, Конникът, Монасите и Манастирище.”
(Легендата е преразказана от текст в крепостта „Калето”.)

Крепоста Кракра 

Пернишката крепост ,,Кракра” е средновековната крепост, разположена в югозападната част на град Перник на неголямо скалисто плато. Мястото на крепостта било със силно стратегическо значение. Тя се свързва с името на военачалника на крепостта Кракра (Кракра Пернишки), който е водил самостоятелни военни действия срещу Византийската империя. Виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил – така е описан във византийските хроники от това време Кракра. Те го описват още като един праведен и честен мъж, който не търпял подкупността и винаги бил отлично подготвен за военни дела. Кракра владеел още 35 крепости в района.

Средновековната пернишка крепост е разположена на неголямо скалисто плато в югозападната част на Перник. Запазените останки очертават многоъгълна крепост, за която се смята, че е построена по времето на хан Омуртаг. Археолозите откриват останки, които показват, че крепост на това място е съществувала още през VІ – V в. пр. н. е. Крепостната стена е с дебелина 2 метра. Очертанията й следват естествените извивки на платото.

Тази тракийска крепост е една от най-значимите в българските земи, засвидетелствана по археологически.                                             Легенди

През 1016 г. Кракра Пернишки удържа 88 дневна обсада и след многочислени загуби Василий ІІ е принуден да се оттегли. Легендите за онова време твърдят, че кръвта от убитите византийски войници била толкова много, че дълги години червенеела по скалите в подножието на Пернишката крепост. От там дошло и названието на местността – Кървавото.

Сердика

Град Сердика или Серднополис е основан през ІІ хил. пр. Хр. от тракийското племе серди, които се заселват в района около топлите минерални извори. През Ів сл. Хр. градът е завладян от римляните, които оценяват важното и стратегическо положение и минералните извори. По време на управлението на император Марк Улпий Траян (98-117г) в негова чест градът е наречен Улпия Сердика и се превръща в център на административна област.

Сердика е бил любимият град на римския император Константин Велики (306-337), който обичал да казва „Сердика е моят Рим”. Именно в Сердика се взема решението столицата на Източната римска империя да бъде преместена в Константинопол, а до изграждането му Константин управлява от Сердика. По време на управлението на императорите Марк Аврелий и Комод около 175г. Сердика е укрепена с крепостна стена с четири порти с наблюдателни кули, сочещи в четирите посоки на света. Втора външна крепостна стена е изградена през V-VІв.

Перперикон

Перперѐк, наричан и Перперико̀н, е ранноисторически, античен и средновековен каменен комплекс в Източните Родопи, в територията на България, състоящ се от голямо мегалитно светилище от VI – V хилядолетие пр. Хр., паметници от античността и средновековната крепост.

Средновековна крепост от VІ – ХІV век, разположен на 15 км североизточно от  Кърджали Перперикон се извисява на скален връх с кота 470 м.

Това е една от най-големите родопски крепости (12 000 кв.м). Комплексът включва дворец – светилище от VI – V в. пр. н. е., укрепена тракийска крепост, селище и кръгъл храм – прорицалище. Смята се, че тук е била една от столиците – резиденции на тракийските царе. Дворецът е имал Г-образна форма, бил е на 3-4 етажа и е имал 40 стаи. Запазени са двата коридора и 13 помещения.

Смята се, че при траките, Перперек е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляните, готи, ромеи и българи.

Хисарлък

Крепостта е изградена в края на 4. – началото на 5. век. Поправяна през 6. век от Юстинян I Велики (527-565) и станала една от най-големите византийски крепости. През 809 година влиза в пределите на България присъединена от хан Крум (803-814). Крепостта е граничен пункт до битката при Версикиня през 813 година когато са разгромени войските на Михаил I Рангаве (812-813). Допълнително изградени стени, сгради и казарми са изградени по времето на Цар Симеон Велики (893-927). След обсадата на Преслав от Светослав Киевски (963-972) и Йоан I Цимиски (969-976) крепостта отново служи като граничен пункт но след Битката при Траянови врата през 986 година към България са присъединени още територии. През 1010 година влиза в пределите на Византия от Василий II Българоубиец (976-1025). Смята се че тук през 1040 година се води битка като част от въстанието на Петър Делян срещу Михаил IV (1040-1042).

Aнтичнaтa cpeднoвeĸoвнa ĸpeпocт „Xиcapлъĸa“ имa бoгaтa и интepecнa иcтopия. Tя e cвидeтeл нa eдни oт нaй-бypнитe и cлaвни пepиoди в иcтopиятa нa тeзи зeми, вĸлючитeлнo Πъpвaтa и Bтopaтa бългapcĸи дъpжaви. Kpeпocттa e изгpaдeнa oĸoлo 360-тa гoдинa, пpeз втopaтa пoлoвинa нa ІV вeĸ и нaчaлoтo нa V вeĸ, пpeднaзнaчeнa зa дoпълнитeлнo ocигypявaнe cpeщy вpaжecĸи нaбeзи и вapвapcĸи нaшecтвия.

Kpeпocтнaтa cтeнa e oбxвaщaлa цялaтa плoщ нa Xиcapлъĸa.Тя има форма на неправилен многоъгълник и е имала цели 14 кули, които са достигали 12м. височина.Нейната неправилна форма не е типична за класическия тип крепости, а е следвала географията на терена.

Фaĸт e, чe ĸpeпocттa ce зaпaзвa дългo вpeмe чaĸ дo XV –ти вeĸ (изпoлзвaнa пpeз Aнтичнocттa и Cpeднoвeĸoвиeтo), нo пo вpeмe нa ocмaнcĸитe нaпaдeния, тя e cъбopeнa пoчти дo ocнoви.

Хоталич

Хоталич е средновековен град-крепост на 4 км северозападно от град Севливо.

Разположен е над пролома на река Росица върху естествено укрепена хълмиста местност наречена Крушевски баир. Възникнал е през V-VІ век като военно укрепление, а през Х век е възстановен от българската държава, която започнала да изгражда укрепително съоръжение, с което да брани страната от нападения от север и от Византия на юг. Стоял е между средновековните градове Търново и Ловеч и е определян като средновековен град с местно значение, свързан с второстепенен античен път по долината на река Росица с отклонение от централните пътища на юг от Никополис ад Струм. Просъществувал е до края на ХVІІ век.Намира се върху естествено укрепената хълмиста местност Крушевски баир, над пролома на река Росица. Времето, в което възниква е V-VI век, а през X-ти на това място възниква български град с името “Хотел”. Неговата главна функция е укрепително съоръжение, с което да брани северната страна на Стара планина от варварски нашествия, а от юг – набезите на Византия. Стратегическото му местоположение между Търново и Ловеч го определя като средновековен град с местно значение. Името му “Хотел” е открито в един-единствен средновековен писмен извор. По-късно се срещат названията Хуталиджа, “кааза Хоталич”, които  се отъждествяват именно с Хоталич.

Царевец

Крепост Царевец, разположена в старата част на  Векико Търново, е била главна крепост на столицата на второто българско царство (1185 – 1393 г). Разположена е на едноимменият хълм, като е имала три входа и е била обградена с камменна стена. През средновековието хълмът е бил застроен с жилищни и административни сгради. В наши дни архитектурно-музейният резерват е един от най-посещаваните туристически обекти в България.

Главният вход на крепостта е разположен в западната част на хълма, с директен достъп към Велико Търново. Изграден е върху тесен скален масив и се състои от няколко последователни порти. Първата порта е частично възстановена през 1932 – 1934 година, но без старата бойна кулата, която е била над портата. Има останки от втора и третат порта, като третата порта е реставрирана през 1971 г.

                 Северо-западната крепостна стена

На тази стена се намира втория вход на крепостта (Малката порта), който е свързвал Царевец със съседно разположения хълм Трапезица и Новия град (Асенова махала). Малката порта и кулата над нея са реставрирани през 1975 г.

Балдуиновата кула пък е разположена в югоизточната част на Царевец, в непосредствена близост до един от входовете на крепостта (Френкхисарската порта). Съвременната кула е построена през 1930г. по подобие на средновековна кула. От горната част на кулата се открива невероятна гледка към една от защитните стени на крепостта и минаващата в подножието и река Янтра.

Патриаршеска църква Св. Възнесение Господне

Българската патриаршия се издига на най-високата част на хълма Царевец, като архитектурения комплекс заема площ от около 3000 квадратни метра. Установено е, че Патриаршията е била самостоятелна крепост със стени, порти и кули. В средата на комплексът е разположена Патриаршеската църква Св. Възнесение Господне.

Църквата е възстановена през 1981г., а стенописите са завършени през 1985 година.

     Източници:

1.Фото пътеводител на крепостите и античните градове в България, издателство ,,Травъл Буукс” ООД

2. https://bulgariaview.com/bg/view/33/Tsarevets-Fortress

3.https://www.kreposthisarluka.bgsait.com/

4.https://bulgarianhistory.org/baba-vida/

5.https://castel-baba-vida.business.site/

6.https://belogradchishki-skali.com/history.html

7.https://www.bestplacesinbulgaria.com/destination-details/ancient-fortress-of-serdika-city-of-sofia/