Изчезващи животни в България

Черният кълвач е птица от семейство Кълвачови.При черния кълвач се наблюдава полов диморфизъм. Мъжкият има черно оперение, като само на челото, темето и тила има червени перца, а при женската червен е тилът. Младите кълвачи от този вид имат кафяв оттенък на оперението и червено теме.Черният кълвач се размножава през пролетта, издавайки звуци чрез почукване по стволовете на дърветата, за да привлече вниманието на останалите кълвачи.След това брачната двойка издълбава дупка с квадратен вход.Вътре женската снася 4-6 яйца,които мъти около 2 седмици.Отглеждат 1 поколение годишно.Грижата за поколението се пада на двамата родители,които всекиднено прелитат до хралупата до 300 пъти,за да хранят малките.

Рисът, наричан още евроазиатски рис(Lynx lynx), е хищен бозайник от семейство Котки. Той е представителят от семейството, живеещ сред най-северните ширини и обитаващ един от най-обширните ареали. Рисът е трети по големина хищник в Европа и същевременно най-едрата котка на континента. Единствено кафявата мечка и вълкът са по-едри, а иберийският рис и дивата котка са съответно два и четири пъти по-малки от него. „Пискюлите“ на върха на ушите, късата опашка и тяло, поставено на сравнително дълги и дебели крака, му придават интересен външен вид. Това обаче са част от приспособленията, даващи му предимство за успешен лов и оцеляване при сурови условия.
Рисът е животно, митологизирано от много народи. Древните гърци се възхищавали на острото зрение на голямата котка. „Ostrovid“ е името, с което някои западнославянски народи описват вида. Потайността и ловкостта на риса са другите му качества, които всявали респект у древните народи. Първите документирани сведения за наличието на рисове по българските земи са от 1862 г. Дълго преди това обаче българите приемат това животно като нечисто, поради потайния хищнически живот и спорадичните нападения над домашния добитък. След края на Втората световна война рисът изчезва от българската природа и е вписан като изчезнал вид в Червената книга на България (1985). Към началото на 21 век съществуват вече сигурни сведения за завръщането му по българските планини.

Кафявата мечка е най-едрият хищник в България.
Мечката е зависима от местообитанието си – тя има нужда от покоя на дивите гори. В България – в Средна Стара планина, Рила, Пирин и Родопите, живеят около 800 мечки, които са ядрото на Южноевропейската популация на вида. Националният парк и околностите му предлагат най-добрите условия за живот на мечката у нас и приютяват около 200 животни.

Черният щъркел е голяма мигрираща блатна птица от семейство Щъркелови.Възрастните са големи блатни птици с черни горни части,по които има златистопурпурни и зеленикави отблясъци. Останалата част от перушината е чисто бяла.Ако един бял щъркел бъде погледнат срещу Слънцето, той може да бъде объркан с черен щъркел. При същите обстоятелства черният щъркел може да бъде приет за жерав, който обаче е по-шумна и общителна птица.