Приказка

Имало едно време едно голямо кралство. Наричали го Кралството на водата, защото отвсякъде извирала вода – от фонтани, от водопади, от минерални извори. Нямало място, където водата да отсъства. Кралят и кралицата се грижели дворецът им също да бъде залят от вода. Дори в тронната зала нещо като водопад се спускал зад престола на владетелите. Хората пиели на воля, плували в езерата. От съседните кралства идвали само, за да видят тази чудна красота.

Един ден кралят издал заповед водата да бъде изведена в двора на двореца му. За да направят това, хората трябвало да променят пътя на реката, минаваща през града. Когато направили това, в двора на замъка се образувало чудно красиво езерце. – Всеки ще ми завиди за това кралство! – възкликнал кралят.

Но в този миг се появил огромен еднорог. Бил светло син със златен рог и висок почти 3 метра. Най-чудното, което се случило в този миг било проговарянето на еднорога.

– Кралю, – казал вълшебният кон. – Вие злоупотребихте с водата във Вашето кралство!

Аз, водният дух Ви дадох изобилие от вода, а Вие го пропиляхте най-неблагоразумно. От утре цялото кралство ще остане без вода, докато не се научите как да я използвате! – след тези думи конят изчезнал. Кралят и приближените му, които били там, не вярвали на чутото. Според тях някоя вълшебница си играела с тях. На следващата сутрин прислужницата на краля не донесла вода за миене на лицето му.