Детска книжка Сиси и Илиана

Живели едно време дядо и баба. Имали си внучка – Машенка. Един ден дружките й тръгнали да събират гъби и ягоди в гората. Повикали и Машенка да отиде с тях.

– Дядо, бабо, – казала Машенка, – пуснете ме в гората с дружките ми!

Дядото и бабата отговорили:

– Върви, само гледай да не изоставаш от дружките си, за да не се изгубиш.

Отишли момичетата в гората, започнали да берат ягоди и гъби. И ето Машенка – дръвче след дръвче, плод след плод – се отдалечила от дружките си. Започнала да се вайка, започнала да ги вика, а приятелките й не чуват, не отговарят. Ходила, ходила Машенка из гората и съвсем се загубила. Влязла в най-големия пущинак, в най -гъстите гори. Гледа – има къщичка. Почукала Машенка на вратата – никой не отговорил. Бутнала вратата – и вратата се отворила. Влязла Машенка в къщичката, седнала на пейката пред прозореца. Седнала и мисли: „Кой ли живее тук? Защо никой не се вижда?…“

КРАЙ